Напълно прав си.
Е,аз избрах чужбина.
За зло или добро.
Но истината е че ме тегли по родината България.
Не тази мащеха държава,а онази родина от детството ми.
Но тя не съществува вече.
Всичките ми близки починаха,родата ми се пръсна по света,най-добрите ми приятели са по чужбина и София да работят и живеят по квартири..
А ние избрахме уж уредеността и сигурноста.
Но и това е мит.
Все пак Норвегия е държава със стандарт.
И от глад няма да умреш дори и на социална помощ.
Възможностите тук не са много за жалост.
Но винаги има хиляди пътища след като се обърне каруцата.
Визирам работата ми.
Която скоро съм на път да загубя.
Но поне ще си върна свободата и спокойствието.
Надявам се.
Просто трябва да св науча каквото и да става да запазя себе си и семейството спокойни.
Никое зло не е завинаги.
И най-лошото свършва.
Както е и с доброто.
Лошото е когато правиш жертви и компромиси със себе си в името на някаква работа която реално искаш да зарежеш на секундата.
Проблемите идват от шефове-гадове.
От тях идват всички ядове.