|
Преди време мислех, че единственото коректно отношение в една връзка е пълната вярност. В последствие от личен опит и чрез наблюдение на други хора разбрах, че колкото и да обичаш някого, сексуалните ти желания към други хора са неминуеми. Оглеждаш се, обръщаш внимание на атрактивните. В сексуалните ти фантазии не присъства само любимия. Може реално никога да не изневериш, но достатъчно е, че се съблазняваш. Блазниш се дори само при вида на привлекателните.
Всичко това ме кара да се запитам: не е ли верноста само един предразсъдък?
Не е ли само една нравствена догма? Може би първата среща е абсолютно същото нещо, като едно интервю за работа?
Отелно нещо е, че в момента, при сегашното състояние на света, на първа среща жената се явява като работодател, а мъжът като работник, търсещ работа. Смятайте сами кой е в по-изгодно положение. Ако работникът е с добри качества той има голям шанс да бъде назначен на работа. От друга страна, щом той изобщо се е явил на интервюто, значи е малко вероятно да се откаже ако бъде одобрен. Поне колкото да пробва де . След като бъдеш назначен, ако си вършиш работата съвестно имаш голям шанс да останеш на работа. За всеки случай, жената винаги е в по-изгодна позиция в съвремието, освен ако самата тя не си налага някакви умствени ограничения. Има жени, които ги бият и те пак си седят при мъжете си. То това те сами си го налагат. А това от своя страна провокира мъжете да продължават така. Нека всяка жена напуска мъжа си при първото посягане, пък да видим дали някой ще си позволи да ги бие.
Дълго време жените са били подтискани, не им е била давана възможност за изява. Но сега са свободни. Те не са готови за тази свобода. Примерно това, че мъжа трябва пръв да проявява инициатива, а жената да чака да бъде ухажвана, са само нравствени догми. Въпреки това жените направо инстинктивно си избират партньори точно по такъв критерий - дали са инициативни. Мъжете също го приемат за естествено.
Малко хора разбират, че пълна свобода за жените - това означава да бъдат равно инициативни, тоест да умеят сами да заявяват своите желания. Ако искаш да бъдеш с някого, редно е да заявиш желанията си пред него. Независимо какъв пол си.
Освен това, въпреки че на жените сега е разрешено да работят каквото си поискат, те пак не са променили навиците и мисленето си. Познавам много много жени и млади момичета, на които главната мечта е да се омъжат за мъж, който ще може да ги издържа изцяло и няма да им се налага да работят. И смятат това за правилно и естествено. Повечето мъже също не са по-различни в изповядваните принципи.
Аз знам, че тези предразсъдъци няма въобще да отпаднат бързо.
Но главното за което исках да говоря беше против или за моногамноста. Та въпросът ми е: в контекста на съвременноста кое е по-правилно - да имаш само един партньор, или да бъдеш с всеки, който си харесаш (разбира се при съгласие от негова страна)? Предразсъдък ли е ревноста, или е правилна?
Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni
|
Междуполови отношения в контекста на съвременноста
