|
За да започна правилно подобно писание би било редно да представя себе си кратко. Аз съм нормален, здрав млад мъж, мислещ, работещ и творящ в рамките на логизма и рационализма. Отдавна съм отрекъл идеята, че хората могат да бъдат специални и незаменими, затова не вменявам същото и на себе си. Осъзнат егоцентрик съм, преживявам като екстроверт по ред причини и с куп цели. За щастие водя повече от смислен живот, правя това, което ми харесва и имам нещата, които ме допълват.
Напоследък бях изпаднал в едно ужасяващо drug-driven хаотично настроение, където живея на ултра-бързи обороти. С днешна дата реших, че нямам нужда от никого и се отдадох на себе си и занимания, които намирам за ползотворни. Голяма грешка. За да се върна към нормалното понечих да гледам телевизия. Забравен от мен и осъждан като "вреден" навик.
Като интелигентен човек, а и като част от работата си следя рекламните кампании и въжделения на българския пазар. Да си призная - рекламите по телевизията, радиото, онлайн, печатни медии не ме дразнят. Оценявам ги и изпитвам тенденциите.
Причината да напиша този thread е това, което наричаме "публицистика".
Поразен съм от безмислието на подобни квазикреативни приумици на родни и международни автори. Браузвайки из каналите намирам водещи, които нямат хабер от темите, които страстно коментират. Ако мога да търся математическо обяснение за последното, бих заключил, че интелектуалния потенциал на хората, които ни се усмихват от екрана е функция на цветността на предаванията и безмисленоста, с която са наситени.
Прави ми впечатление, че е тенденциозно да се говори за celebs(знаменитости) и те да бъдат третирани като VIPs. С плашеща прецизност се дефинират понятия, като "метро сексуалност", "социална дегресия", "инфантилизирана социография" и то в рамките на съдържание, което е лишено от смисъл и последователност. Разясняват се на публиката неща, които деца в 4-ти клас знаят отлично(или би трябвало). Приемам идеята за достъпност в медиите, но за да съм честен - опита ми с приемчивост на accessible communication е прекалено беден.
Това, което видях ме навя на няколко неща, който ми се ще да обсъдя :
1. Е ли българската публика толкова глупава, колкото трябва да бъде, за да намира подобни casts за интересни?
2. Дали това е максимума, което публичните телевизии могат да изцедят от себе си?
3. Как намирате идеята за серия podcasts, които да оптимизират медийното пространство?
Наясно съм с факта, че България е микро-пазар и е редно да се вясват подобни приумици, но ми се струва алогизъм да гледам предавне за популярна психология, където се обяснява "Що е то метро сексуалност и какво общо има с ебането"(моя си имплементация на темата). Това, че се показва некачествено съдържание е ободрено от факта, че огромна част от въпросното е поднесено по болезнено неподходящ начин. Знам няколко езика и не ми е трудно да дешифрирам нещата, които медиите се опитват да ни кажат, но е ли валидно същото за зрител, който е определян като таргет-категория? Сякаш качеството на съдържанието се компенсира с една "сложна" интерпретация, за да се доберат до някакъв псевдо appearance.
Засега толкова, на сутринта edit, тъй като мислите са ми пръснати на 30 посоки.
Чувствайте се свободни да не четете горното, ако работите в склад за цветни метали и всяка вечер гледате "Искрено и лично"(повторението), ами си нарежете една салатка и си измийте краката.
Редактирано от Sertys на 05.06.06 04:35.
|
Медийна и околопространствена популистика
