Добре бе Лил, все пак там има някакви промени. Изключено е енищо да не се променя или поне така ми се струва.

Промени има. Основните от които са: постепенното пенсиониране на част от преподавателския състав, разделянето на бакалаври и магистри и акредитацията на ВУЗовете, която затвори все пак, макар и крайно недостатъчно, някои измислени университети. Също така и пазарното ориентиране на студентите, които изискват и полека-лека ще наложат на преподавателите да им дават това, което ще им трябва за да работят, а не за да се затворят в кула от слонова кост. Това е положителното.

Отрицателното (ще ми се наложи да се впиша в традиционното балканско мрънкотене: парното скъпо, децата не слушат, висшето образование не струва :((
За мен системата на висшето образование или айде да се спра само на СУ, защото това ми е познато, има четири основни елемента: управление, преподаватели, студенти и администрация.
За управлението вече се каза по-горе, че университетът трябва да се управлява от мениджър, а не от безкрайно симпатичен, ерудиран и умен бонвиван и светски лъв. Това що се отнася до практиката на управлението и може да бъде променено с не толкова много усилия. Що се отнася до стратегията - там нещата са по-сложни. Ако си зададем въпросът: Какво всъщност прави Университетът? честният отговр ще е: ами привлича студенти. Целта е единствено да има студенти, да има натовареност за преподавателите, да кипи безсмислен труд в администрацията и т.н. Това какво правят студентите по време на обучението си и най-вече какво правят след това - изобщо не стои на дневен ред. дай ние сега да им дадем възможност да се отъркат о академичната превъзнесеност, пък после като ги изплюем в живота - да се оправят сами.

Преподавателите. Нищо ново няма да кажа - поне една трета трябва да се изметат от Университета. Как да стане това - идея си нямам. Какви да са критериите, след като научните (научна степен, хабилитация, публикации в псевдонаучната, основана преди 10 ноември научна общност) не работят. Ясно е, че част от преподавателите стават, друга част не стават. По какъв рационален и законен начин да се освободим от тези, които не стават, и да мотивираме и стимулираме тези, които стават - не знам, защото в момента няма дори изискване да влизаш в час точно в и петнайсе, а не с 15 минути закъснение. Въобще цари едно любовно единомислие между студенти и преподаватели: на едните им е изгодно да учат по допирателната, а на другите също им е по-малко главоболие да преподават по допирателната.

Към branx: можеш да им разкажеш играта (и ме извикай да се понасладя ако го направиш), само ако те чуят. А могат да те чуят само ако проникнеш в дълбоко капсулираната общност. А прониквайки, неизбежно трябва да приемеш част от правилата на играта. Не знам дали си струва.

Студентите. Те, разбира се, са най-малкото зло, в края на краищата ядат зелника, който им се дава. Но, Бога ми, сега започва учебната година и на първия, който ми каже, че ще се яви направо на изпита и че не може да идва на занятията, защото работи, ще му фрасна един. Само на първия, защото ако на всички трябва да им фрасна - ще ме съдят за масов побой.

За накрая - най-тежкото. Администрацията. Оруел и Кафка взети заедно - ряпа да ядат. Плюс всички вицове за блондинки, в които "блондинка" да се замени със "секретарка" :)) И пак няма никаква възможност да бъде някой съкратен или уволнен. Хващам се на бас на каса бира срещу стек шоколади за мен, че в Университета няма нито една секретарка, която да изтърпят в частна българска фирма дори и един месец ;)

Сори за логореята :)

Редактирано от Лил на 16.09.04 20:06.