|
|
| Тема |
 Приложни аспекти на манипулацията. |
|
| Автор |
kalva4 (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 03.05.02 12:05 |
|
|
|
Как да атакуваме правителство.
Оси на атаката.
І.Персонална.
1. Здравослловно състояние - физическо и психическо.Възраст.
2. Лични качества - почтеност, интелигентност,компетентност.
3. Авторитет в чужбина.
ІІ.Организационна.
1. Компрометиране членове на кабинета. От изключителна важност е посяване съмнения в компетентността на специалистите.
2. Компрометиране на ключови за парламентарната група фигури.
3. Създаване условия за провокиране на вътрешни конфликти - между членове на кабинета, между членове на парламентарната група, колективни колизии-ПГ-Кабинет. В в схемата се включена и партийният носител.
Горното е валидно и по отношение на коалиционният партньор.
ІІІ.Средства.
1. Хиперболизиране на елементи от предизборната програма.
2. Подходящо тълкуване на управленски действия.
3. Създаване на свръх-очаквания и съпоставянето им с реалността.
По тези основни оси се концентира комплекс от традиционни мeтоди за манипулация на общественото съзнание:
- пускане на слухове -"знам от сигурен източник, че...", "усилено се говори,че...","очаква се,че...".
- експлоатация на естественото обществено недоволство от състоянието на страната и ниският жизнен стандарт, вкл. и чрез прехвърляне отговорност за минали действия/бездействия на управляващите.
- преекспониране на непопулярни мерки свързани с ускоряване на рЕформата.
- създаване на усещане за несигурност, бепокойство и дезориентация в общественото пространство.
- емитиране в общественото съзнание на голямо количество тези -вкл. и абсурдни и необосновани- предполагщи непрекъснат поток от аргументирани опровержения.
- разработване и стимулиране на нереалистични очаквания и акцентиране върху тях.
Основното на което се разчита е традиционно негативната нагласа и подозрителност на българите спрямо управляващите ги, масираната подкрепа от квази независими организации, чиито интереси задължително ще бъдат засегнати от нормализацията на страната, естествената жажда на медиите за сензации.
Атаката се представя като елемент на ежедневната политическа борба, с оглед на придаване на легитимност пред външните партньори.
Дотук –нищо лошо или неочаквано.
Порблемът:
- Успеха на действията няма абсолютно никакво позитивно покритие –т.е. няма политическа сила с достатъчно конкурентна позитивна визия да замени сегашното управление.
- Начина на действия може да доведе до компрометиране международните позиции на България.
- Евентуалният успех би довел до много тежка вътрешнополитическа криза съчета с икономиечска и сериозно отлагане във времето на членството ни в ЕС и НАТО.
От тук нататък всеки сам може да си направи изводите кой работи за България и кой /съзнателно или не/ срещу интересите ни като общество.
Със сигурност ползата е единствено и само за олигархията разграбила и задушила България.
| |
| |
| 
|
|
