Здравейте отново!

Както ви предупредих, дълго ме нямаше в Мрежата. Последното, с което разполягам, е трактата на Навлека от 31.05 и съм отговорила на него. ще си копирам и следващите ви постове и ще взема да отговоря и на тях, когато мога.

Salut, c’est encore moi, както се пееше в един тъпичък френси шансон.

Много благодаря за отговорите (въпреки че, Su_Zi_Q, ако се закача за темата "хаос", такава Голяма Уста ще отворя, че току-виж надприказвам Навлека!

Май наистина улучих със заглавието на темата, защото виждам колко сериозно нещо е самоопределянето в социологията - това, което моят основен партньор в дискусията, Навлека, нарича "различни опции да бъде промислен социалният свят" и което го препрати към изговаряне на основанията на наговата "опция", за което безкрайно благодаря, още повече, че от отдавна се опитвам да го провокирам в тази посока.

Знаеш ли, Навлек, ти ме връщаш към една стара мечта на Немското просвещение, която просъществува до Теоремата на Гьодел, че и след това - мечтата, че всъщност всички ние можем да се разберем, защото по същество искаме да кажем едно и също, само дето стоим на различни позиции и говорим на различни езици. Разбира се, аз не не вярвам в тази мечта. Но ти толкова блестящо си очерта позицията, че вече поне имам надежда, че ще се разберем в кое и защо не можем да се разберем, при условие, че и аз имам способността да се изговоря по такъв начин. А това никак, ама никак не е малко.

Веднага бързам да се съглася, че е необходимо да се вземат "незабавни мерки" за кризещо общество като българското, НО с уговорката, че ако процесът е толкова "безалтернативен", колкото си мислиш, не би било необходимо да се призовава към ВЗИМАНЕ на "незабавни мерки", защото мерките няма да се "вземат", а ще си СТАНАТ сами и няма да има никакво значение дали ще станат "незабавно" или не - ще станат, "когато му дойде времето", както обича да казва граф Рилски. Ако погледнеш малко встрани а не само "напред и нагоре", може би ще забележиш, че не всяка "модернизация" е "успешна"(sorry за дразнещата те терминология), а неуспешността се дължи не на последно място в безкритичното налагане на западни стандарти. Било то наивна вяра в самодостатъчната сила на западния модел на живот, на идеологията на МВФ или на нещо друго. За справка – ако не ти се прибягва до имена, които са причина на нашата дискусия (именно по причина, че са причина) – Румен Аврамов. Икономист. Български.

С тези твърдения хич не искам да звуча левичарски, напротив - много ми се иска да доживея "успешна модернизация", но не мисля, че тя идва неизбежно като рождения ми ден (живот и здраве).

В тази връзка, ще извиняваш, но мениджърът, за който пишеш в дискусията за царя, ми се вижда доста тъпичък, меко казано. Къде му намери критичност в мисленето, хич и не мога да проумея – и кварталният милиционер мисли по-критично от този тип. Смятам, че е тъп не само защото иска онези първобитни от Източна Европа хич да не се опитват да мислят, понеже, според него, така и така не могат. А защото изобщо не може да си представи, че има такова нещо като контекст – културен, организационен и всякякъв. Но тук аргументацията ми става кръгова – просто твърдя това, което въпросният мениджър отрича, но с по-сериозно обосноваване по ТАЗИ тема не ми се занимава. Ще вметна само, че този тип не си дава сметка за нещо много важно – реакциите на хората, чиито фирми се опитва да "спаси", също са част от контекста и, в този смисъл, са доказателство за неадекватността на намеренията му. В една фирма няма само структура – има и смислови определености; и те "работят". Ако някой от читателите предпочита, мога да го кажа и по Маркс – съзнанието на хората също оказва влияние върху социалната структура.

Като стана въпрос за кръгова аргументация - ти дефинираш кое е "смислено" и "релевантно" спрямо твоето понятие за социология, което прави подобен вид определения кръгови (аз мога да кажа, че е "смислено" и "релевантно" еди-какво си, но какво от това - просто се опитваш да утвърдиш нещо чрез самото него; тавтологично). С други думи, ако нещо за теб е "смислено" и "релевантно", това изобщо не означава, че и аз трябва да го смятам за такова (пример – въпросният мениджър). Ето защо е по-важно да се занимая направо с твоето разбиране за социология, което е свързано с твоя хоризонт - не просто биография, а и ценностен хоризонт, и оттук да изведа кое за теб е "смислено и релевантно".

За правенето на социология, казваш, не бил нужен "екзистенциален дискомфорт", след което великодушно свеждаш до знанието на читателя собствените си мотиви за пребиваване в социологията, а именно:
"- liubopitstvo
- zhelanie da izkarvam kinti po priaten za men nachin
- sueta"

Навлек, предполагам, случвало ти се е да гледаш шоуто на Къци Вапцаров "Риск печели – риск губи". В него хората участват, водени от АБСОЛЮТНО СЪЩИТЕ МОТИВИ: "liubopitstvo" (аууууу, как ли изглежда цялата дандания на живо, как ще се държи Къци, когато не е в ефир, ами "момичетата на късмета"?), "zhelanie da izkarvam kinti po priaten za men nachin" (no comment) и "sueta" (еййййй, ще ме дават по телевизията, ще ме гледат всички близки и познати, че и непознати…)

Е, между твоите мотиви и тези на участниците в шоуто има две основни разлики: ПЪРВО, ти се смяташ за (и си) по-умничък от тях. Следователно, имаш различни претенции - твоята суета се свежда не до това да те гледат по телевизията, а да си изявяваш интелигентността. ВТОРО, има същностна разлика във формата на глагола "изкарвам" – за участниите в предаването тя е "да изкарам", а за теб – "da izkarVam", тоест, при теб има представа не за еднократност, а за продължителност и устойчивост на процеса. Като изключим тези разлики обаче, АЗ НЕ ВИЖДАМ СЪЩНОСТНО РАЗЛИЧИЕ МЕЖДУ МОТИВИТЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ШОУТО И ТВОИТЕ – ТАКА, КАКТО СИ ГИ ИЗРЕДИЛ.

В такъв случай, ако човек изхожда от мотиви като твоите, няма особено значение с какво се занимава – дали със социология, дали с чиста математика, дали се подвизава като папарак, фотомодел, певец, сваляч/ка на богати жени/мъже, дали пише книги за "срещите" си с извънземни или се снима в порнофилм и пр. и пр. От тази гледна точка наистина е безсмислено социологията да бъде "единствено оправдана" или "усилие" (особено "върховно", след като всичко може да бъде безкрайно по-лесно и приятно). И както участниците в шоуто на Къци са предупредително инструктирани кога да махат или пласкат с ръце, как да се усмихват и пр., а тези инструкции на свой ред са копирани от сходни американски предавания, така че на въпросните участници изобщо не им се налага да се пънат и чудят, използвайки правото си на свободен избор, как точно да се държат, така и за теб "ima dostatachno strogi pravila veche, koito da izkliuchat svobodata, ili koeto i da bilo drugo socialno viarvane ot sociologicheskata teoriya".

Разбира се, твърдения от типа "както…, така и…" са твърдения по аналогия, а, както твърди един познат на участниците в нашите дискусии социолог, "аналогията е елементарен познавателен ресурс". Аз обаче не я използвам като "познавателен ресурс", а за онагледяване – където, впрочем, й е мястото. С нея онагледих тезата си, че, ако човек е воден от мотиви като твоите, няма никакво значение дали се занимава със социология, или с нещо друго – нищо чудно да се занимава със социология просто защото не е приет право, както твърде често става. Вярно е, че мнозина са се "посветили" на социологията тъкмо защото не са приети право. Но много жалко, ако "в социологическите полета" не могат да намерят нищо повече от факта на собствената си слученост в тях. И ако за тях върховна цел е да прилагат по отношение на социалния свят готови правила така, както (пак аналогия) юристът прилага закони, наредби, укази, постановления. Каква свобода, какви пет лева?!

Притеснява ме също начинът, по който пишеш за "sociologicheskaTA teoriya" – сякаш има само една социологическа теория и тя е тази, в която ти си посветен. На мен "sociologicheskata teoriya" доста ми напомня за Парсънз… От друга страна, ти обвиняваш в монопарадигмалност мен: "imam chuvstvoto, che za teb procesa na konstituirane i zakrepvane na edna teoriya "kachestveno", "structurno" e iasen. t.e. ne dopuskash vazmozhnostta za kachestveno razlichen nachin na postroiavane na podhod ili teoriya i razglezhdash teoriite nai-veche kato promeniashti 'sadarzhanieto si'", въпреки че не ми е напълно ясно кое е станало причина да имаш подобно "chuvstvo". За мен не може да е "структурно ясно" нещо, свързано с уникалности, които не са ми предварително дадени. Конструирането на теории може да зависи както от социалния свят, в който пребивава дадена научна общност, така и от характеристиките на самата общност, но също нака и от състоянието на съответната наука на даден етап (или на това, което тази общност смята за наука), или от характера на финансовите субсидии, или от конюнктурни интереси, или повече от определена личност, отколкото от общност и пр. и пр. и пр., (не претендирам за изчерпателност) като комбинациите и пропорциите между изброените и много други фактори могат да бъдат много и различни.

Но дали "порока", който ми приписваш (предпоставяне на еднаква структура и различни съдържания) не е просто огледален образ на твоята постановка, според която едно и също съдържание може да се представя по "качествено" различни начини? Защото "eto tova e iztochnikat na "shtastlivata mi ubedenost" - saznanieto za bezalternativnost, a ne za "privilegirovanost"; bezalternativnost na actualniya proces, ne oznachava bezalternativnost na rekonstrukciite mu".

С риск отново да ти прозвуча "левичарски" и "от 60-те години" или даже отпреди това (уточнение за читателя – първото със сигурност не е вярно, а второто подлежи на дискутиране), ще напомня писаното от мен в предишни постове, че всяка една парадигма си влече със себе си свят. Твоята "bezalternativnost na actualniya proces" е във висша степен "privilegirovanost", защото онтологизираш, РЕИФИЦИРАШ теоретичния КОНСТРУКТ, в който си "щастливо убеден". Тоест, смяташ определен теоретичен свят за истински. След като си така "щастливо убеден" в тази "bezalternativnost na actualniya proces", няма никакъв проблем да има "качествено" и "структурно" различни теории, тъй като СЪДЪРЖАНИЕТО им по същество ще бъде едно и също – то ще съвпада по един или друг начин с така разбирания от теб "свят".

Докато за мен, поради връзката ТЕОРИЯ-ИДЕОЛОГИЯ-СВЯТ, "структурата" и "съдържанието" дадена парадигма са в огромна степен взаимозависими и могат да бъдат абстрахирани едно от друго само условно и за целите на даден анализ. Тук се сещам, че на едно място с Урко не се бяхме доразбрали. Когато цитирах теоремата на Гьодел, аз исках да кажа, че една теория не може напълно да се самонадхвърли – добре щеше да е, Урко, ако теориите можеха да се самокритикуват със средства, външни на самите тях, но това, според мен, не е напълно възможно, защото това, което смятаме за "външно" средство, достойно да критикува нашата теория, е достойно и смислено спрямо нея самата. Тоест, пак не можем да се отървем от кръга. Колкото и да се упражнявам в херменевтична толерантност, за мен цитираният от Навлека мениджър не може да не е тъп; не мога да се "вслушам" в неговите критики. С други думи – въпреки че социологията не е САМО идеология, тя неизбежно е И идеология. Преди малко доказах, че и Навлека идеологизира, доколкото смесва теоретичния конструкт на ЖЕЛАНИЯ от него (и адекватен на личната му мотивация) свят със света an sich (сам по себе си).

Извод – заниманието със социология никак не е невинно. Ето защо са от изключителна важност МОТИВИТЕ, с които пристъпваме към нея и причините за "убедеността" (щастлива или не) в нейната смисленост. Лично аз имах не само желание, но и реални шансове да се занимавам с нещо не по-малко приятно и престижно и много по-безобидно от социологията. За мен социологията е СЪЗНАТЕЛЕН ИЗБОР, А НЕ СЛУЧЕНОСТ. Поради това за мен е толкова важно да отстоявам основателността на този избор, а вероятно пак поради това и въведох темата за самоопределянето. Защото си мисля, че както и човек да е попаднал в "социологическото поле", е за предпочитане да има достатъчно основания, освен инерцията, да остане в него. С право можете да ми възразите, че това е видимо от моята "биографична позиция", а аз с право ще отговоря, че биографичната позиция затваря, но и отваря концептуални хоризонти и че нищо не е за отхвърляне само на основание, че е видимо от нечия позиция, ако липсват други, по-сериозни, мотиви.

За разлика от теб, Навлек, аз се занимавам със социология, защото в света има и други хора. Според моята парадигма, хората не са просто ценни защото са "други" и "различни" (както е във феноменологическата традиция, особено в някои нейни побългарени варианти) – те не могат да бъдат разбрани, без да разбираш условията на техния живот. Обстоятелството, че се опитваш да ги разбираш, не че не може, но много рядко може да помогне някому в личен план. Въпреки това, то е предпоставка за по-голяма толерантност, ако допуснем, че човекът, станал социолог според тази парадигма, изобщо е способен на толерантност. Така че желанието за толерантност все пак не е достатъчно основание за занимание със социология – не това е основното, което провокира опита за разбиране на света, в който има и други хора.

Според мен (тази теза със сигурност не е оригинална, но нямам претенциите да правя "открития" – стига ми, че интериоризирам позиция, която се опитвам да доразвивам, както мога) социологията е от полза там, където отношенията между хората са ОПОСРЕДСТВАНИ от сложни мрежи от социални структури. Естествено, това (опосредстването) присъства и в личен план, но не отменя личния характер на отношенията. Имам предвид, че в съвременния свят в някои отношения човек не може да се ориентира адекватно, ако няма разбиране относно механизми, които го движат. Не отричам, че има изключително много експертности, които се занимават с изследване на подобни механизми, без за целта да опират до социология. Но те не излизат извън рамките на конкретна дейност; разглеждат я, ако не като завършена в себе си, то като самодостатъчен предмет на интерес. Докато социологията (т.е. предпочитаната от мен, а не всяка) разгледжа всяка дейност в контекста на много сложна структура.

Тук постмодернистично настроените читатели могат да възразят. Все пак, нямам предвид ЖЕЛЯЗНО ПОДРЕДЕНА, едновариантна, йерархизирана структура, а изключително сложен комплекс. Говоря за структура дотолкова, доколкото различните сфери на социалния живот си влияят. В България това става в доста по-силна степен, отколкото, примерно, в Америка, но и там независимостта между отделните сфери не е толкова голяма, колкото изглежда. Проблемът за необходимостта от социология се появява, защото човек, иска или не, действа в социалния свят, а действията му водят до резултати, които неизбежно оказват влияние не само върху собствения му живот, но и на други хора. Доколкото човешките действия са резултат на СВОБОДЕН избор, дотолкова може да се говори и за ОТГОВОРНОСТ. Затова предпочитам, доколкото е възможно, да имам сносни хипотези относно възможните последствия от собствените си действия, а ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМОЖНИЯ начин да ги имам е чрез социология.

Ето защо ЗА ТАЗИ ЦЕЛ социологията е "единствено оправдана", а не просто защото изисква повече "усилие" от участието в шоуто на Къци или от използването на други готови рецепти за поведение, каквито ни предлагат някои мениджъри и техните "пророци". Не може, според мен, да се постигне разбиране на някой социален феномен, без да си даваме сметка, че социумите хем са конкретни, хем са променящи се, така че налагането на върху тях на готови щампи, работещи другаде, е неадекватно – дори да се стремим към това "другаде". От друга страна, съгласявам се с Навлека, че действително има стандарти за правене на наука, които са в много голяма степен инвариантни. Социологията не може да бъде наука без прилагането на такива стандарти. Но те не я изчерпват… Не отменят МОРАЛНИЯ и ГРАЖДАНСКИЯ ИЗБОР как и с каква цел ще ги прилагаме, не ни освобождават от иманетната ни ценностна натовареност. Колкото и "екзистенциално дискомфортно" да е това.

Не мисля, че и "Информационното общество" премахва необходимостта от социология, както твърдят някои мои познати. Най-малкото защото, освен че Интернет е Мрежа, той е именно ИНФОРМАЦИОННА мрежа, а информациите имат съдържание, което в доста от случаите не е сводимо до "мрежовостта" сама по себе си (по тази тема очаквам дълъг за неговите стандарти на писане и хаплив коментар от нашия общ приятел Симулакрум). Не можем да имаме предварително знание за хората, до които ще достигне конкретна информация, а тя може да окаже влияние някои от тях. Да вземем нашата дискусия и нейната предистория. В темата за "… изчерпването в българската социология" си спомням за един пост, който изразяваше искрената уплаха на студент по социология от перспективата да посещава определен курс. И тази уплаха беше провокирана от предишните постове. Не знам колко от "виделите" нашите спорове действително ги четат; не вярвам да са много. Още по-малко са онези (ако изобщо има такива) на които прочетеното може да окаже някакво влияние. Но дори при перспективата да има САМО ЕДИН такъв човек, ние сме отговорни по отношение на него. Отговорни сме и ако бъдем разпознати (и в степента, в която сме). И ако си продължаваме дискусията само от "люботипство" и "суета" (защото "кинти" е малко вероятно да изкарваме от нея) – по-добре да задоволяваме тези си страсти по друг, по-малко публично ангажиращ, начин.

Накрая, Навлек, искам да напиша няколко думи по повод социологическата класика, провокирани от средната ти теза:

"nakratko - shtastlivata mi ubedenost se koreni vav nabliudenieto, che niakoi po-novi podhodi sa "po-dobri" ot niakoi po-stari i edinstvenoto, sreshtu koeto se buntuvam e prezumpciyata, che "strukturnostta", rekonstruirana ot teorii otpredi 100 godini vse oshte e aktualna; da, tia e aktualna na niakakvo ultra-bazisno ravnishte, NO KAKVO OT TOVA - SMIATAM CHE SAM GO OVLADIAL DOKOLKOTO MI E NEOBHODIMO, E I?" (my uppercase)

Като изключим думата "някои", която присъства просто от куртоазия, схващам тезата ти по такъв начин: науката програсира, социологията също, така че защо да се опираме на стари теории, след като "по-новите" са "по-добри"?

Дори и да се абстрахирам от наивния еволюционизъм, не мога да не отрека, че има много нови методики и пр., които са несравними по отношение на използваните не преди 100 години, но и преди 10 – 20. Има обаче основно две неща, заради които ще ти възразя:

ПЪРВО, доколкото теориите са контекстуални, както ти сам се съгласи, и всяка от тях представлява особена позиция, станала възможна в определен свят, не може да се говори за прогрес на теориите в чистия смисъл на думата, тъй като няма кумулативен (Т. Кун) преход между предишните и следващите – определени събития могат да направят актуални по нов начин парадигма отпреди 50 и повече години, маргинализирайки господстващата такава отпреди 2-3 години. После пък може да се "върне" предишната и пр. Картинката става още по-шашава, като се има предвид, че парадигмите не са само времево различни, но и в едно и също време има различни парадигми. От друга стана, имайки предвид контекстуалността на теориите, не можем да ги приемаме "едно към едно" - ще е добре да не забравяме, че нашето познание също е контекстуално – така че това, че намираме някои кусури примерно на Вебер, не означава, че сме "по-добри". Не искам да кажа, че забелязването и избягването на нечии недостатъци не е "напредък" и не обогатява социалното познание – просто съм против праволинейната възходяща еволюционистка идея за "прогрес".

ВТОРО, въпреки контекстуалността на теориите, в социологията има и инвариантни проблемни кръгове – такива, които засягат идентичността й като наука. За очертаването на тези проблемни кръгове основен приност имат социологическите "бащи" и "класици". Не искам читателят да мисли, че отричам възникването и на нови проблематики – просто, освен тях, има и такива, от които социологията, доколкото е социология, не може да се измъкне – дори да ги отрича, пак взима отношение към тях. Примерно – ценностният характер на човешкото, а оттам и на социологическото, познание. Ако някой ми каже, че това вече не е проблем, няма да ми е много трудно да му докажа обратното. Друг такъв проблем е този за характера на историята, защото, дори много социолози изобщо да не прибягват към история, те пак предпоставят някаква скрита предствава за нея (което ще ми е по-трудно да докажа, особено що се отнася до типично емпирични социологии, но не и невъзможно).

По повод историята, да вземем за пример Навлека, който смята, че "по-новото" е "по-добро" от "по-старото", и че идването на "по-новото" е "безалтернативен процес". Навлека не отрича, че е еволюционист и че еволюционизмът е ценност за него, като признава, че в това е повлиян от Елиас. Въпреки многото оригинални постановки в социологията на Елиас, последният на свой ред признава, че е повлиян от… Огюст Конт. За Конт, както читателят несъмнено знане, има три стадия в развитието на човечеството, като най-висшият е позитивният (научният). Концептуалната схема на Конт пък в немалко отношения е подобна на схемата на Хегел, който дори не е социолог. Философията на Хегел пък е теоретичен израз на новопоявилото се историческо съзнание в края на ХVІІІ-ти и началото на ХІХ-ти век.

И Конт, също като Навлека, е смятал, че историческият процес е "безалтернативен", но понеже доста хора не се съобразяват с тази "безалтернативност", трябва да се вземат "незабавни мерки". Човечеството много е спечелило, че желаните от Конт "мерки" не са "взети". Затова пък за "взети" "мерките", желани от Маркс – също наследник на Хегеловата представа за история…

Не искам да кажа, че Елиас е сводим до Конт, а последният – до Хегел, нито, че Навлека е прикрит марксист. Искам просто да изтъкна, че, първо, има устойчиви мисловни и културни архитипи, от които не се освобождаваме, като ги пренебрегваме и, второ, че желанието светът да се съобразява с концептуална схема на развитие, която му вменяваме за "безалтернативна", може да има последици, различни от светлия ни замисъл.

Така че, когато някой смята, че е взел от социологическата класика всичко, което му трябва, може и да не забележи, че възпроизвежда очевидности от началото на ХІХ-ти век, и че тези очевидности никак не са практически безобидни. Освен това, те са израз на тази "класическа Модерност", която Навлека счита за отживелица. Според мен, вглеждането в социологическото наследство е условие да бъдем по-(само)критични тук и сега. И не толкова "щастливо убедени".

Птери

П.п. Непознати читателю, който и да си ти, щом си издържал дотук, значи разискваната проблематика не ти е безразлична. Със сигурност имаш какво да кажеш, нали? Затова най-искрено те моля да се включиш в дискусията – тя вече определено има нужда от разчупване. Има нужда от ТЕБ!