Hi, Ptery! Добре си го казала, но все пак имам някои въпроси. Например това за полипарадигмалността ми изглежда, че се нуждае от доуточняване. Туй, че човешките ценности имат едни спрямо други отношението "несъвместимост", това - добре! Но мисля, че с това въпросът не се изчерпва. Ако кажем, че всяка теория има "ценностни" импликации, това си е тавтология! Но ако мислим, че само поставянето на ОПРЕДЕЛЕНИ ценностти в основата на едно изследване го прави теория, това вече е нещо друго, нали? Мисля, че тъкмо при втория случай можем да говорим за идеология в пълния смисъл на думата. Ако приемем, че социологията е набор от такива "идеологични" теории, тогава наистина си права, че всичко е въпрос на личен избор, върховно усилие (да защитиш парадигмата си :)) ) и пр. Обаче, поне според мен (ти можеш и да ме опровергаеш, де), съвременната социологията не е това, по-скоро става въпрос за инструментализирането й, т.е. превръщането й в наистина "емпирична" наука, каквато и би трябвало да бъде, ако иска наистина да решава проблеми. А развитието й в тази посока е възможно не чрез възникването и защитаването на все нови и нови (или пра-стари :)) )идео-теории с всичките им ценностни импликации, а чрез промяна на разбирането изобщо на това, как се конституира соц. метод. Защото идеологията, както всички знаем, се характеризира с досадния недостатък, че вместо да реферира към действителността, я нагажда към своя "ценностен фундамент" и затуй последната следва рамката на "теорията", а не обратното, което обаче прави "теорията" негодна като метод за изследване и тъкмо с това я превръща в "кауза" :)).

Това разбира се не значи, че не трябва да съществуват парадигми, а просто, че ФАКТЪТ на съществуването им (както и ценностната мотивация) не може да бъде последен критерий за тяхната основателност:)))

Още един аспект на нашия проблем - когаго една определена идеологическа позиция, барабар с нейния набор от ценностни постулати, бъде институционализирана, се получава кофти ситуацията - контрол (дори и монопол) върху производството на знание, което комплицира още повече проблема, защото, както се досещаш, тогава вече се играе на просто с определени теорийки, теории и дори теориища, а с това - кой прави ЛЕГИТИМНА??? наука и кой не, т.е. става въпрос за пазара на знания и всъщност играта доста загрубява. Тогава вече и свещената дума ТЕОРИЯ придобива особено значение, тя става приоритет на малцина избрани,
определени Имена и Проблеми се превръщат в ключ към знанието и др. под.,, което превръща социологията (и не само нея :)) ) във всичко друго, дори и в политика, но не и в наука.
Мисля, че проблемът има още измерения, освен това не мисля, че казвам нещо ново, наистина, но... стига засега, че няма време
Аре, до ск.