Принципно в първия си постинг си писал, че искаш да направиш Repair Disk.

Repair се прави с инсталационния диск на Windows, и трябва началното зареждане да го правиш от него, или да го прехвърлиш на bootable флашка, от която да стартираш. Действието repair се изразява в копиране на системните файлове върху твърдия диск, така че ако някой файл на системата липсва или е повреден - така бива поправен. Допълнителните файлове, които са копирани върху твърдия диск от разни драйвъри или приложни програми - обикновено ги няма в инсталационния диск на Windows, така че ако след поправката на системата някоя програма не работи - се преинсталира и тя.

Идеята на такава поправка е, че системата по принцип не се изтрива, а остават всички драйвъри, приложен софтуер и регистъра на системата. Т.е. дори потребителските настройки си остават.

...

Съвсем различен случай е, ако ти трябва Backup Disk. Това обикновено се нарича "снимка" на дисковия дял, с всички файлове, включително и тези, които съдържат регистъра на системата. Backup диска е нещо, което запечатва настоящето състояние на системата, та ако някой ден нещо се скапе - от него чрез Restore (на съответната програма, с която си правил Backup-а) можеш да възстановиш системата си точно в същото състояние, в което е била по времето на направа на Backup-а. Недостатъка на този метод е, че всички потребителски настройки, допълнително инсталирани приложни програми, драйвъри и прочие, които са правени след Backup-а - при възставнояването изчезват, и трябва да се правят наново. Backup се прави на работеща система, и понякога ако след Backup-а има много промени по системата - хората предпочитат да си направят по-"пресен" backup.

...

Quick System Restore Disk - е нещото, което обикновено е "скалъпено" от завода-производител, с чисто инсталирана система, драйвъри, напаснати за съответния модел компютър, и придружаващи компютъра при продажбата. Понякога Restore дискковете ги прилагат като външни CD/DVD дискове, а друг път завода-производител прилага Restore-то на отделен дял на твърдия диск, от който чрез съответния софтуер може да се стартира, за да извърши "възстановяването" на цялата система, като съответно в почти всички случаи тази процедура изтрива всички дялове от твърдия диск, включително и потребителските файлове, така че се препоръчва преди такова ръчкане - човек да си направи архиви на файловете, регистрационните ключове за софтуерни продукти (ако има такива в системата), чат-логовете, ако му трябват, настройки на VPN, ако ползва, и тем подобни неща.

...

Моите препоръки винаги са били прости:
1. Дисков дял C: служи за операционната система и приложните програми. Прави се толкова голям, колкото да събере всички необходими програми, без да остава прекалено свободно място в него.
2. Втори дисков дял D: се прави като "Primary partition", и в него потребителят си помества всички работни файлове, документи, филми, музика, снимки и прочие. За по-голямо удобство може да бъде пренасочена чрез регистъра и папката "My Documents", за да сочи към дял D:, и да не се пречкат разни потребителски файлове в системния дял.
3. Слага се програма за автоматично дефрагментиране на дисковите дялове, и друга програма (или скрипт), който да почиства най-малко папките "Temp" и "Temporary Internet Files" от стари забравени файлове.
4. Като "Shedule Task" се пускат периодично архивиране на разни потребителски настройки (Skype logs, Hamachi settings и т.н.) като бекъп архиви върху дял D:, откъдето в случай на нужда - да могат да бъдат възстановени.
5. По желание на потребителя - се прави Backup на системата с Acronis или Norton Ghost например, за да е по-лесна и бърза "преинсталацията" ако се наложи. Стартирането на програмите за Backup и Restore може да се прави с бутваща флашка, и някоя Live дистрибуция на Windows, Linux или Hiren's BootCD например. Аз лично препоръчвам Hiren's BootCD, в което си има и работещ Windows XP, и цяла кошница други благи програми в него.

...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите