в ръчичките я адвокат, я нотариус, я доктор, я полицай, я банкер, я депутат, я министър.

Ми, туй за лудия и зелника си го знам от малък, ама нали съм добра душа... Добре, че не съм жена...

На един "приятел" му направих безплатна услуга. Мина се време. Взе подозрително често "случайно" да ме среща. Дай лев, дай два, че нямам пари даже за хляб, дай една цигара. Естествено, иска по малко защото знае, че няма да поискам да връща. Ама, много досаден стана.

Взех, та си счупих ръката. Гипсиран го срещам. Преди да си отвори устата да ми иска пари му викам

- Хайде да ми помогнеш да преместим една готварска печка, че нали ме виждаш как съм.

- Ооо, сега не мога. Много бързам.
- Нищо, бе, утре.
- Ааа, утре ме няма.
- Нищо, бе, вдруги ден.
- Оооф, тогава ще имам гости.
- Нищо, бе, събота-неделя.
- Ама, аз тогава съм на село.
- Нищо, бе, другата седмица.
- Амиии, ще видим.


Повече от година мина. Клюкарите ми докладваха, че затънал в безброй дребни борчове и много хора се канят да го бият. Криел се. Един ден - дзъъър на вратата. Бря, или ще е домоуправителя, или ще е сина, или ще е майка ми. Други хора не ми знаят нито адреса, нито телефона. Бях се засекретил.

Не ми знаят адреса лиии???

На вратата виси въпросният дрисльо.

- Моля те дай ми пет лева назаем, че един ми е дал ултиматим до довечера да му ги върна, че иначе ще ми счупи главата.
- Ми, викам му, ти помниш ли че обеща да местим печка?
- Ииии, вярно! Давай да я свършим тая работа.
- Нищо не мога да давам, щото тая работа вече е свършена. Извиках един циганин, платих му 5 лева и готово! Така че, потърси ги тия пет лева в циганската махала.


Оооф, мъка, мъкааа!