|
Възрастен господин подава молба за отопление в Д"СП".
- Вие, не отговаряте на условията за подпомагане. Дохода Ви надвишава норматива - казва социалният работник
- О, Боже! Но как може, нали миналата година попаднахме, когато жена ми беше жива?
- Сигурно нейната пенсия е била малка - отговаря социалният работник.
- Абе момиче, Вие ще ме накарате да съжалявам,че жена ми е починала!
(по дийствителен случай; изпратен на 17.09.2006г.)
----------
Емилия Масларова умряла. Потеглила тя към рая напълно сигурна, че е за там. Стигнала до портите и Свети Петър й казал:
-Госпожо, ти не си за тук. Марш в АДА!!!
Навела глава Масларова и отпрашила за ада. Минало се седмица и посред нощ се тропа на райските порти. Отваря Свети Петър и що да види? Група дяволи седят уплашено пред вратата.
-Какво има?- попитал ги Светията.
- Бежанци приемате ли????
----------
Надзирателят командва затворниците:
- Да си изчистите добре килиите! Утре пристига министър Масларова!
Глас от залата:
- Нея пък за какво са я вкарали?
----------
Среща с електората. От последния ред някой се провиква:
- Госпожо Масларова, много хора замръкват без хляб!
Масларова отговаря без колебание:
- Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!
----------
Прибира се г-жа Масларова у дома и гледа в съседната къща един огромен тенискорт и съседът й г-н Ангелов играе срещу Агаси пред публика...
- Абе Ангелов, откъде се взе тая чудесия? - шашнала се Масларова.
- Ами хванах златната жаба в тукашния язовир. Можеш и ти да я намериш - само внимавай, че е малко глуха...
Отишла Масларова, намерила жабата и й казала:
- Направи цялата ми къща да е в злато!
Връща се у дома си, гледа - цялата къща в блато.
- Бре Ангелов, виж какво направи тая жаба - аз й казах злато, тя блато направила - приплакала тя.
- А ти какво мислиш, че аз съм си поискал голям тенис?!
----------
Живял някога един социален работник. Трудел се упорито от сутрин до вечер, но все си оставал беден. Животът му бил постоянна борба за оцеляване. Трябвало да полага непосилен труд за да запази мизерната си работа, а когато се оплаквал на шефа си получавал отговор: "Ако не ти харесва реда го знаеш,
има молби, които чакат за това място". Той нямал избор и се премирявал със съдбата си, но често си мечтаел да дойде един ден, когато няма да се срамува да каже на съучениците си какво работи, да получава достойно възнаграждение за труда си, а клиентите да не му се подиграват, че е по-бебен и от тях. Една вечер се прибрал вкъщи, главата му била като разбъркана с миксер, а на всичкото отгоре до аванса оставала цяла седмица. Жена му го посрещнала с думите:
-Нямаме нищо за вечеря! Отиваи да търсиш нещо за ядане!
Взел социалния работник въдицата и тръгнал за риба. Още с първота замятане късметът му проработил. На въдицата му се мятала малка златна рибка. Нещеш ли тя му проговорила с човешки глас:
- Пусни ме и ще ти изпълня едно желание!
Помислил колегата малко па рекъл:
- Искам да направиш мост от тук до Ню Иорк със шест платна, три в едната и три в другата посока та да може да си пътуваме свободно до Америка и да си търсиме там щастието.
- Е хайде сега. Много е сложно, дай нещо по просто!
- Тогава надари Масларова и Ангелов с ум и разум, та да просперира социалното министерство, а с него и социалните работници.
Рибката се почесала с лявата си гръдна перка зад хрилото па отсекла:
- Та колко платна трябваше да има моста в едната посока?!
----------
Попитали радио Ереван,
каква е връзката между РДСП и ДСП?
Радиото отговорило:
Каквато е връзката между гинекологията и любовта.
----------
Приказка за седемте джуджета:
Всеки знае приказката за Снежанка и седемте джуджета. Какво обаче се случило с тях след като Снежанка ги напуснала? Ами дошла демокрацията, не могли да започнат частен бизнес и полека-лека изпаднали в немилост. Чудели се как да вържат двата края. Тогава на едно от джудженцата му хрумнала идея: "Сетих се! Ще станем лауреати на книгата за рекорди на Гинес. Аз мога да бъда джудженцето с най-късото краченце!", "А аз с най-късата ръчичка." Обадило се друго. Така се изредили всички-с най-късото краченце, ръчица, носленце, ушенце и за последното джудженце останало...пишленце. "Не, не искам да участвам", казало то. "Всички ще ми се подиграват!", "Трябва да се съгласиш, ще спечелим парички." казали другите. Така дошъл деня, в който трябвало да докажат рекорда си. Всички чакали в голяма чакалня и влизали едно по едно за антропометричните измервания при нотариус Каменов. Излязло първото джудже, подскачало радостно, а в ръката си стискало грамота и викало:
-Ура аз съм джудженцето с най-късата ръчичка!
Така се случило и със следващото и по-следващото джудженце. Всички чакали да излезе и последното и да отидат да отпразнуват рекорда си. Не след дълго и то излязло. Изглеждало някък посърнало, не било весело, не носело грамота, седнало до другите, подпряло главица с ръка на една малка масичка (тя поразително приличала на малката масичка, която изчезна от студиото на агент Алберт), и казало:
-Абе кой е тоя Николай Ангелов...
Тази приказка е измислена. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
----------
Нова година, всички гледат по телевизията:
"Уважаеми дами и господа! Според постъпилите данни в студиото, днес преключи един широкомащабен и дългосрочен социален експеримент.
----------
Министър Масларова реши да зардва пенсионерите с нова придобивка - безплатен полет около Слънцето - веднъж в годината...на планетата Земя...
----------
Безработен влиза в закусвалня и си поръчва шопска салата с много хляб.
Изял я, но не се нахранил. Гледа, на неговата маса останала чиния с
недоядена шкембе-чорба. Погледнал съседа си отдясно, почакал да си тръгне, ама оня си седял и не давал вид, че бърза. Накрая се престрашил, взел чинията и започнал лакомо да яде. Таман стигнал до дъното на купичката и - какво да види!
Гребенче, цялото в мръсни косми. Не издържал и повърнал всичко обратно.
Тогава съседът му от дясно го погледнал жалостиво и рекъл:
- Ах, и вие ли стигнахте до гребенчето?!
----------
Разсъждение на социалния министър:
- Вярно, че допуснахме намаляването на раждаемостта. Но от това има и положителен ефект - постепенно спада и детската престъпност.
----------
Социален работник пита безработен:
- А имате ли влог в някоя банка?
- О, да - отговаря безработният. - Имам!
- Колко?
- Десет хиляди, двадесет хиляди... петдесет хиляди... Колко искате?
- Слушайте! - Тук не е място за подигравки! - смъмрил го социалният работник.
- Но вие пръв започнахте, господин социалнен работник! - отговорил безработният.
----------
Директор на ДСП се обажда в Министерството на труда и социалните грижи, да уговоря среща с министъра:
- Положението е трудно, нямаме пари!
- Няма страшно! И така ще Ви приема...
----------
В офис на М-tel влиза социален работник.
- Имам нещо на гърба! Не тук! Ето тук... тука гледай! По средадата... Много ми тежи...
Млада сексапилна служителка отговаря:
- Да ние наистина предлагаме най-добрите съвети, на само в сверата на мобилните коминикаций. Въпреки това мога да реша проблема Ви. Колеги! Махнете тези цигани от гърба му...
----------
Млад мъж върви унил по улицата.Среща го приятел.
- А бе Пешо що си толкова кахърен, какво си увесил нос.
- Оох Киро не само нос съм увесил. В последно време хич не ми върви с жените. Нещо не ще да става работата.
- Нямаш проблем приятел. Отиваш на пазара, на сергия номер 13 един циганин продава всякакви илачи. Чувал съм, че оправял всякакви болки.
Отишъл Пешо право при циганина и му казва каква е работата.
- Спокойно бе бате, ето ти тези чехлички. Като ги обуеш, колкото пъти искаш, толкова ще можеш.
Пешо начаса обува чехличките, че като скочил, че като грабнал циганина......
- Бате, батееее, обул си обратно чехличкитееее.....
----------
Един българин и един американец се хванали на бас.Американеца казал,че ще направи стачка в един български завод, а българина, че няма да успее.
На сутринта се събрало ръководството на завода и казало на работниците,че от утре удължава работното им време от 8 часа на 12 часа.Попитали ги има ли въпроси.Тишина.
Учудил се американеца,почесал се и се замислил.
След две седмици ръководството на завода отново събрало работниците и им съобщило ,че от другия месец намалява работните заплати.Попитали ги има ли въпроси.Тишина.
Американеца бил още по- учуден.
След още две седмци ръководството на завода отново събрало работниците и им съобщило,че на другия ден ще ги беси.Попитали ги има ли въпроси.Един работник плахо дигнал ръка.
"Сега успях" - помислил си американеца.
- Искам да попитам въженцата сами ли да си ги носим или Вие ще ни ги давате
|
Вицове
