Откъс от решение, противоположно на практиката и разбирането в АСП:
РЕШЕНИЕ № 3411 ОТ 30.03.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 11847/2005 Г., VІ ОТД. НА ВАС
...в образеца на молбата - декларация по чл. 26, ал. 1 ППЗСП е допусната известна непрецизност (очевидно идеята в образеца на молбата - декларация е да бъде посочван адрес за кореспонденция с подателя на молбата или, казано с други думи, да бъдат посочени в молбата както постоянен, така и настоящ адрес, но тази идея не е изразена съвсем прецизно поради употребата на израза "адресна регистрация" вместо "настоящ адрес"). Затова във всеки конкретен случай длъжностните лица по социалното подпомагане следва да изискват подателя на молбата за социална помощ да посочи в нея както своя постоянен адрес, така и своя настоящ адрес, на който да получава съобщения. В този смисъл следва да бъдат разбирани мотивите на решение № 845 от 28.01.2005 г. по адм. д. № 7040/2004 г., с което Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека - гр. Пловдив за отмяна на чл. 8 ППЗСП. Незаконосъобразен е отказът да бъде отпусната социална помощ, основан единствено на обстоятелството, че лицето, подало молбата - декларация за тази помощ, не живее на избрания от него постоянен адрес, защото изискването за социална анкета по постоянен адрес създава за правоимащите лица единствено задължението да адресират молбата за социална помощ и да кореспондират с органа по социално подпомагане в общината, в чийто район е населеното място на постоянния адрес (сравни в този смисъл мотивите на цитираното по-горе решение на петчленен състав, а така също реш. № 5731 от 21.06.2005 г. по адм. д. № 9312 от 2004 г. на ВАС-VІ отд. и реш. № 2022 от 08.03.2005 г. по адм. д. № 6683 от 2004 г. на ВАС-І отд.). Правилото на чл. 8 има единственото предназначение да разпредели териториалната компетентност между органите по социалното подпомагане и не може да има за последица задължение за лицата, искащи социална помощ, да живеят на регистрирания от тях постоянен адрес (т.е. правилото на чл. 8 ППЗСП не предпоставя задължителна идентичност на постоянен и настоящ адрес на молителя). Обратното разрешение на въпроса би било противоконституционно (виж чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България).

Я тону, и мне в этих пустяках
ты - рюмка на столе, ты - небо на руках.