Здравейте уважаема госпожо,
Разбирам Вашето огорчение от т.н. "социални грижи", които получавате от нашите служби и сигурно на Ваше място бих се чувствала също така, но искам да се опитам да Ви обясня, какви са причините за неприятните ситуации, в които сте поставена. Ние - работещите в тези служби, също негодуваме срещу тромавите процедури, огромната бумащина и непрекъснато променящите се нормативни актове, с които сме принудени да работим. Тъкмо разгадаем поредната промяна в някой от законите, успеем да я разгласим на нашите клиенти и те се втурнат да подават нови молби или нови декларации или нови служебни бележки, с които е свързана конкретната промяна и хоп - на някой от депутатите ни му се стори, че може да измисли нещо по-различно, което уж, щяло да облегчи хората и всичко отново се повтаря. А зад всяка ваша молба или декларация, стои труда на всеки работещ в службата - пишат се социални доклади, те се проверяват от поне двама по-висшестоящи колеги, минават през комисия /измислена в един закон/, там отново се пишат цели фермани, при това в няколко екземпляра, пак се подписват, този път от хората в комисията, връчват Ви се от социален работник, отново подавате молби и вече подадените молби отново се пишат и преподписват, набират се в компютърната ни база от данни и т.н. и т.н. И към всеки комплект молби трябва да има по един екземпляр от експертното Ви решение от ТЕЛК, защото при една проверка от страна на инспектората, липсата на такъв документ може да създаде огромен проблем /говоря за налагане на глоби, наказания и дори уволнение от работа / на поне няколко души от отдела. И тук цитирах само работата по един закон, а ние повярвайте работим с много и те се менят почти всяка седмица. Дали остава време на социалните работници за наистина "социалната" им работа от това писане, това преценете сама. Ето това е малка част от проблемите ни, които пораждат необходимостта от "отвореното писмо", с което искаме някой от управляващите да чуе и нашата гледна точка, защото ние сме хората, които са най-близо до Вас и знаем как можем да облегчим не само нашата работа, но и вашето ходене по мъките. А за условията ни на труд не смея и да говоря, защото е срамно да сме подчинени на Министерството на труда и социалната политика, а да няма на кой да се оплачим от липсата поне на достатъчно въздух за дишане в помещенията, в които работим, да не говорим за липсата на топла вода, стаите за почивка пък са в сферата на фантастиката.
Затова още веднъж - извинете ни госпожо, но поне 99% от работещите в социалните служби се опитваме да помагаме на хората като Вас по възможно най-добрия начин и ако някой не се е отнесъл както трябва лично към Вас, затова има приемен ден на Директора и там може да се оплачете от конкретния човек, но за бога, не слагайте етикет на всички нас. Ние просто се опитваме да си свършим работата навреме, така, че да не изпуснете някой срок и да не бъдете лишени от някоя от пологащите Ви се помощи, колкото и да ни струва това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите