Ей т'ва ти е отговора..:Италианска стачка
Коя е най-страшната форма на протест, с която може да се сблъска работодателят? Ако мислите, че това е тотален отказ на всички да работят, блокада на входа на предприятието и т.н., грешите. Макар че подобни синдикални акции често попадат във фокуса на медиите, освен известно морално удовлетворение, те не носят на участниците в тях почти никаква друга печалба. А работодателят понякога дори бива възприеман като жертва.

Когато се стигне до подобен сблъсък, могат да бъдат приложени непопулярни, понякога дори варварски, но ефективни мерки. Някои мениджъри стигат дотам, че дори затварят завода за месец, уволняват всички, а после започват на чисто и приемат обратно само тези, които повече никога няма да създават проблеми.

Най-опасното оръжие, срещу което до момента не е намерено противодействие, е т. нар. "италианска стачка". Това означава, че служителят прави всичко, което е записано някъде като негово задължение, но... изпълнява само него - при това буквално - и нищо друго. Никой от участниците в такава стачка не може да бъде формално обвинен или да се предприеме каквото и да било срещу него. Човекът просто си върши работата така, както се е договорил. Само че в реалния живот това далеч не е достатъчно за успеха на фирмата. Да не говорим колко правила са напълно формални и ненужни, създадени само като презастраховка...

В подобна ситуация работодателят има само един изход – да седне на масата на преговорите и да потърси разбирателство на чисто човешка основа. Ако в подобна ситуация затвори завода, с имиджа му е свършено – хората правят каквото се изисква от тях, а ги наказва!? Никой не би рискувал по подобен начин.

Ясно е, че на всяко неетично действие може да се намери противодействие. Единственият начин да не се стига до там е взаимното уважение на страните и поставянето на общи, изгодни за всички цели. Както и разумна (но не по равно) подялба на печалбата, след като те бъдат постигнати. В противен случай - италианският опит се усвоява бързо!