Цитирам без позволение доц. Мирчев, когото за съжаление не познавам, но съм съгласен с всичко казано. Повод - "Всеки който има средно образование може да е соц. работник и ще взима 300лв" - мисля, че коментара е излишен

доклади от Национална научна конференция, БСУ, Бургас, 4-5 декември 20

РОЛЯТА "ПОСРЕДНИК" НА СОЦИАЛНИЯ РАБОТНИК

доц. Михаил Мирчев


Първо, СР е "помагаща" професия и дейност, която дава допълнителен жизнен ресурс на хора, групи и общности, които са: (1) в криза и социална изолация; (2) инвалидизирани и нетрудоспособни; (3) социално слаби и отхвърлени; (4) девиантни и под санкция на охранителни органи. Социалният работник е в ролята на "благодетел", подпомаганият най-често е в ролята на "жертва". Целта е осигуряване на минимален жизнен ресурс, за да се предотврати личностна и физическа деградация. Но наред с това и намаляване на риска за околните и за институциите. Тук се съчетават както хуманния мотив за помощ към крайно нуждаещите се, така и превантивна дейност за намаляване и локализиране на рисковия и девиантния потенциал в обществото, когато се налага за ре-социализация.
Второ, СР е и консултираща професия и дейност. Това предполага партньорски взаимоотношения с "клиента". Осъществява се консултиране - психологическо, за групови норми, законово-нормативно, институционално. Осъществява се информиране и обучение, тренинг в комуникативни умения, за саморефлексия и самоконтрол, за работа в група и отношения с институции. Осъществява се посредничество и защита пред институции, координация на работата на различни институции по конкретен случай и казус. Целта е клиентът да бъде "овластен", да се отпуши и мобилизира личния му ресурс, да се формират допълнителни умения, самооценката му и ориентацията в средата да станат по-адекватни, да бъде ре-мотивиран - за да преодолее кризата и изолацията си, за да стане отново ефективен, за да стабилизира самочувствието си. Тук мотивът е градивното социално партньорство и съдействие.
Трето, но СР е и нормативна професия и дейност. Чрез нея се осъществява социален контрол за спазване на законодателство и изпълняване на социални отговорности, упражнява се натиск и принуда към определено поведение, налагат се санкции - върху родителя, който не полага дължими грижи за детето си; върху съпруг, който малтретира децата или съпругата си; върху "социално слаб", който си служи с документна измама; върху за мениджър, който не спазва социалното законодателство; и др.под. Тук социалният работник е представител на обществото - на институциите му, на закона, на моралната ценностна система в обществото. Подпомаганият е "обект" на въздействие, на (ре)социализация, на дисциплиниране и вменяване на чувство и рефлекс за обществена отговорност, както и респект към институциите.
Съвместяването на всичко това в по същество интегралната посредническа роля-функция на социалния работник предполага неговата интердисциплинарна подготовка. Предпоставка да се владее ролята на социален посредник е способността да се удържат без конфликт различните гледни точки, психологическата му компетентност да съвместява хуманната благотворителност и солидарност с усилието да вразумяваш, да възпитаваш и дори да санкционираш. Подготовката на ефективни социални работници - за цялата сегашна и предстояща палитра от институции, служби, граждански организации - е предизвикателство пред университетите и съответните специалности. Един от императивите е органично да бъдат съчетавани:

* личностните добродетели;
* интегралното знание;
* специалните умения;
* институционалната и гражданската културност;
* длъжностен и нормативен статус, които му дават възможност да работи ефективно, съгласно по-горе маркираната двуполюсност в посредническата роля на социалната работа.