|
Чудя се в града дали има архитекти, които да изкажат от морална и професионална гледна точка мнението си относно естетическия вид на площадното пространство около кино "Дружба” и моста след него. Много ми се иска тук да споделим мнение за архитектурното пространство около скулптурна група “Орфей и Родопа” (произведение на Любомир Далчев,1970г., кована мед), и моста - разположени в непосредствена близост до бившето кино "Дружба" и възможностите за тяхното естетично, архитектурно и художествено оформление!?
С надеждата коментара по темата да бъде споделен, за да достигне до знанието на обществото и компетентните лица. Все пак мисля, че това е алтернатива и една от основните възможности да се спечелят смолянчани за новите кметски избори/защото по избори започва да се работи/. Ще бъде хубаво да не се изпусне и периода на европейско финансиране и възможността за осъществяването на такъв проект!!!!!
Като се започне от възловата им функционална особеност на естествен магнитно-притегателен център на града в който битуваме, на връзка между новото и старото/нов център и стар център/, на предназначението им като място за срещи и повод за нови запознанства и изобщо на философията му. От тук започват уречените по-рано срещи, от тук започват романтичните нощи и празниците с приятели! Това място е не само визуално-картинен и снимково-реалистичен спомен за много туристи, но и емоционален спомен за поколения смолянчани. И вместо да се превърне и възприема като своеобразен привлекателен център, същото се превръща все повече в търговска палаткова борса, дере, пошла таксиметрова стоянка, ароматизираща околността тоалетна, място за овехтели тенекиени павилиони, градсдка спирка и паркинг за нераглементиран престой!?!?!?!? А заслужава много повече! Каква е историята на това място разбираме от книгата „Смолян в миналото” на Петър Маринов посветена на 50-годишния юбилей от обединението на Смолян, Райково и Устово в един град: „От Щильон Гавраилов нагоре шосето ставаше по стръмно, извиваше между така наричаните тогава”Пампорски градини” и Капсузовото здание и завиваше покрай къщата на Ради Пелтеков. Оттам продължаваше нагоре като правеше голям завой през дерето „Биклийца”, където имаше малък каменен мост. За разхубавяването на тая част на града най-много допринесе постройката на големия мост над дола Беклийца. Той бе осъществен, като нивото на пътя постепенно бе почнало да се снижава още от къщата на Щильон Гавраилов към запад и чрез сваляне на голяма маса пръст и камъни пред днешното кино „Дружба” се получило спадане на нивото от 8-10 метра, за да се уеднакви с това на срещния бряг пред къщите на братя Милушеви и Данчеви. Мостът наистина е едно импозантно дело на строителството и със своята величественост удивлява всеки, който се спре пред него. Над изкопа в североизточна посока от него на височината е останала къщата на Ради Пелтеков. Цялото изкопно пространство тогава бе ливада и къща на Гавраил Капсъзов, в която бе нанесена службата на архиерейското наместничество. До сградата имаше хубава поляна, наречена „Капцузкиния харман”. Там се събираха жените от махалата в свободно време на приказки или ръчни плетива. От тоя харман се откриваше великолепна гледка към скалите”Невестата”, „Соколица” и „Кальота”, наричани с общо име „Чернока”. Сегашната скулптурна група, ведно с двора пред кино „Дружба”, се намират на тогавашно Капцузкино място, но надалеч по снижено ниво./Из книгата на Петър Маринов „Смолян в миналото”/.
Какво преобразяване е претърпяло за времето си това място, а при сегашните технически иновации как ли би изглеждало то, ако бяхме по заинтересовани като гражданско общество.
Нашето внимание и уважение заслужава и строителството на моста при същото това място! Ето какво разказва историкът Ангел Пелтеков за строителството му: „Едва ли обаче някой от минувачите си задава въпроси относно тази добра придобивка, която във времето се е превърнала в даденост. Ето какво пише в спомените си Тодор Иванов Кавгазов: Не един път бях предлагал да се вземе решение и се задействува за построяването на голям и масивен мост на дълбокото „Беклийско дере”, намиращо се в центъра на околийския град... Както и на редица други мои предложения, така и на това се отговаряше, преди всичко от председателя на изпълкома Х.П. по един и същи начин: – Не се приема! Мероприятието ще струва много пари, а ние няма откъде да ги вземем! Появяват се обаче благоприятни обстоятелства: В края на март 1954-а година, тогавашния председател на ГНС – Смолян (кмета), Христо Пелтеков заминава на тримесечни курсове в с. Хисаря – Пловдивско. Кавгазов е избран за заместник-кмет на Околийския град и без да се колебае поема инициативата и отговорността за построяването на този така необходим мост за Смолян. Кавгазов заминава за София и „пуска в обръщение” една тактическа хитрост, като се представя за кмет на Смолян пред пътния шеф на тогавашното ГУП. Питат в София Кавгазов: "Кажи кмете, откъде ще вземете толкова много пари, за да извършите всичко това, което искате да поемете? Това съвсем не е малка работа!" "Та защо ни са пари, другарю Марков? Цялата тази работа ние ще я свършим само с доброволния труд и ентусиазъма на народа!" – смело отговаря Тодор.Архитектът се усмихва и пита ген. Винаров, дали познава друг такъв случай? "Не, но преди няколко години се хванаме на въдицата на ГНС – Харманли с подобен строеж. Те ни изиграха и бяхме принудени цялата работа да свършим само ние". "Сега се хвани със Смолян, за да направиш разлика и се убедиш, че на този свят има хора и хора. За Смолян гарантирам!" – категорично заявява арх. Марков, който е роден в с. Павелско и е родопчанин. След редица трудности мостът на „Стария център” в Смолян влиза в екслоатация в края на 1955 г., а в началото на 56-а е тържественото му откриване.” /Из разказа на историкът Ангел Пелтеков за строителството на моста на кино Дружба” в Смолян/.
След всичко казано не смятате ли, че след толкова години това място е заслужило и е необходимо да бъде покрито с повече чувство - материализирано в здрава и хубава настилка, а не с разбити и хлътнали тротоарни плочки!? Не съм архитект нито озеленител, но не смее ли поне един такъв с цялото си естетическо и професионално достойнство да се изправи и да постави въпроса? Възможно ли е в съответствие с новите технически възможности на времето това свидно място вечер да бъде осветено подобаващо с нужното художествено осветление и паметника да блесне заслужено, като централна композиция в площадното пространство, а не както в момента да се отдава приоритет на значението му като таксиметровата стоянка? Обраслото с трева зад уникалната пластична композиция пространство не може ли /колкото и милиони да струва това/ да се превърне в пъстра цветна декорация с градинско осветление/ соларно, за да щетим природата/!? Много ли ще коства да се изгради малък шадраван,фонтан или чешма за глътка вода или друг вид архитектурно оформление и вертикална планировка за отдих, наслада, повод за запознанства и общуване!?????
Господа компетентни органи, 99% от гостите и туристите на „туристическия” град Смолян минават през това възлово място и вместо да се дават пари за реклама ще е по-добре сами да си направим туристическата реклама, чрез осъвременяване и естетиизиране на вида на местата с такова важно обществено и туристическо значение!!! Утрешния ден е като пъпка, която ще разцъфне, ако се посади днес от самите нас!!! А Вие как мислите?
|
За приличен площад около кино "Дружба"
