МЕРАК

С магаре старец въз баирян торна,
да си докара за зимоска борна.
Магаренцено стипа си польочка, да носи старец му дохода льочко.
И нагоре нема никаков изеть,
старецан със дрипи е шейсе и петь.
Пък топло е. Мириса на борика
и старецан си някво тананика.
Излязаха в баиран със черноци,
в сраде баир - ливадка с храсталоци.
Баш на среде картолеста ливадка
скитаса той разпьоната палатка.
До нея там на шарено одеяло
бозиняво женско са простряло
и до нега друго близо до плетон
само с адин партальчек на гъзон;
нагоре - бяло, бяло като мляко...
Бре, старецън са сакълдиса яко.
Погльоднаха. Без никак да хми пука
адноно са навдига и го рюка:
- Ела тук, дядо, хора не ядеме,
полегнали сме, тука се печеме!
Раздумаха са за деца за внуци,
пък той ги гльода - гропали силюци...
"Ех, младос, младос!" на акъл си вика,
кога бе то мома да разцирика.
То пуста старост борже та находа,
дохода време само да са гльода.
Час два са въртя и във пет са ворна,
не караше ни дърва ни борна.
Мврак, мерак последен ти умираш,
вмерачваш старци - бабици нервираш!...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите