Тук има малко, всъщност немалко психология.
Воля - хубаво, но идеологията с волята не е добра.
Посоката на мислене с волята е, че ти се пуши, и ти е хубаво да си пушиш, но ти сам, със силата на волята си отнемаш това удоволствие, защото е вредно, скъпо, или просто така си си решил. И през цялото време се измъчваш, че всичко е само на воля и мускули.
Т.е. погрешната посока на мислене е, че се отказваш от едно чудесно удоволствие с усилие на волята, но всъщност вътрешно ти искаш да пушиш.
Рано или късно гарда пада, и пак се пропушва.

Правилната идеология е, че всички мъки, абстиненция, навик, психологическа зависимост са породени от никотина, т.е. удоволствието от задоволяване на никотиновия глад всъщност е временно спиране на мъката, породена от никотиновата зависимост. Т.е. тук разсъждението е не че е хубаво да си задоволяваш глада за никотин, а че е лош самият никотинов глад, тъй като е предизвикан от никотина/цигарите, и всъщност цялата тая мъка идва от цигарите. Те не помагат, а само временно премахват мъката, предизвикана от тях самите.
Когато няма зависимост, няма и мъка, и човек си се чувства съвсем добре, никакви цигари, никакъв никотин, дъвки, лепенки, електронни цигари не са нужни за да сме живи и да се чувстваме добре.

Не знам доколко добре успях да обясня, но понеже считам, че е съществено, в резюме - отказване с воля - отказваме се от нещо хубаво, и ни е гадно. Отказване с убеденост, че физическата и психическата зависимост ни причиняват дискомфорт, и причината за това са цигарите - следователно се отърваваме от нещо лошо, нищо не губим, нищо не жертваме. Позитивен подход, и премахване на причината за състоянието на дискомфорт от никотинова абстиненция.


Идеята, е на Алън Кар, перифразирана и интерпретирана убедено от мен.