|
|
| Тема |
 Re: Без зор. [re: elzet] |
|
| Автор |
Nerv (Will'o'TheWisp) |
|
| Публикувано | 17.05.12 20:36 |
|
|
|
В отговор на:
...си пушех с такъв кеф,разни ритуали си имах първата цигара с кафето,голямооо удоволствие...
Аз сутрин с кафето изпушвах 1/2 кутия кажи-речи...
Удоволствието от пушенето е ... как да го кажа, че да прозвучи по малко идиотско или клиширано. Не е „guilty pleasure“. Не е „съмнително удоволствие“. Просто една от многото илюзии, които първо сами си създаваме, а после се вкопчваме и не искаме да изпуснем за нищо на света.
На пръсти се броят миговете когато наистина ми е доставяло удоволствие. И както всъщност стана дума това не е правилната дума. По-скоро говоря за оскъдни мигове блажена илюзия, в които се предаваме, в които признаваме най вече неосъзнато слабостта си. Съзерцавайки ранно есенния (или късно пролетен) дъжд. Студените тръпки по тялото, Пресиращото ни сиво, надвиснало небе, Пречистващата, пречупваща светлината и волята ни феерия от космически сълзи. Шепнещата или заплашителна асинхронност на вятъра.
И някъде там на терасата; на завет под навеса или съвсем не уютно защитен – аз. Сам с егото си. Вдишвам пробождащия ме със „сладостна“ болка дим и ... не не съм в състояние да си направя развносметка. Просто се отпускам безволево и се приемам такъв какъвто съм. Понякога това са единствените мигове, когато може да си позволим самосъжаление.
Та така.
За любителите на фентъзи-то, ако някой е чел например „Колелото на времето“, мога да си позволя риска и да го сраявня със съзнателно виновния екстаз, който изпитват „Изменниците“ досtигайки до т.н. „Бездна на обречените“, където физическото усещане е сякаш се къпят в опияняващата сила струяща неустомо от самата тъмна есенция на техния нов повелител...
The Shadow Rising
by Robert Jordan
Book 4 of the Wheel of Time:
The Great Lord knows more than you would suspect. It is possible to talk with him. Go to Shayol Ghul, into the Pit of Doom, and you can . . . hear him. You can . . . bathe in his presence...
Сега като препрочетох това по нагоре виждам, че – май много по-добре щеше да е да се придържам към „поовехтелия“, но все пак доста по уместен и лаконичен епитен „съмнително“ правейки опит да характеризирам „удоволствието“ от вдишването на привидно сребристо сивия, но катраново черен по душа... никотинов дим.
+++
Ако някой е останал с погрешно впечатление не съм ги подкарал пак. Просто опит за по така описание на миналото. Макар както казват бивши пушачи и наркомани да няма скоро ще ми стана 10 месеца. И все по-малко ми липсват. Има толкова много по важни неща...
Прав или изправян.
| |
| |
| 
|
|
