| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   Re: Без зор. [re: borecom] | 
                 |  
| Автор | 
Nerv (feeling) | 
 |  
| Публикувано | 08.02.12 17:02 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
				Успех. Не знам какво да препоръчам. Пропуших някъде в 11 клас. След година две бях сериозен пушач - по една две кутии (20-40 къса) на ден. След като се осъзнах като вещ в заначта правих, няколко десетки опита да ги окажа - без особен успех. Последно като бях на ~ 28г. Да кажем че се отчаях и реших, че по вредно ще ми се отрази постоянното терзание как не мога да се справя с нещо си = колко съм слаб  и безволев, отколкото фактът, че се тровя/ скъсявам живота. Един вид все си казвах "рано или късно ще ги спра, но няма да е днес, а когато наистина реша че съм готов..."; Нито рано-то дойде, нито късно-то.  Ами така стана една вечер, че ги отказах по настояване на най близкия си човек. (колкот и тъпо да звучи. Освен това ако в нещо съм убеден, то е че пушенето е отчасти като ходенето до тоалета. Не че е необходимост или фиьзиология ами си е мръсна работа и пределно лична. Не е колективно мероприятие или истиснко удоволствие за споделяне като секса. Знам че не мога да ги откажа вместо някой друг, нито друг може да го направи заради мен.) Тогава /като ги хвърлих/ - Хич не мислех, че съм пораснал за такава една решителна стъпка в живота си. Нямах представа колко ще изкарам. Странно или не засега се получава. повече от 6 месеца. Убеден съм, че никога не е късно да се провалиш в това. Така или иначе бях страстен много страстен пушач. Дето се казва сега съм само страстен...:) Отдавна не сънувам че припалвам (В такива мигове - усещането с крайчеца на разбълниканото ми просънечно /под/съзнание е отвратително. Връща се най убиващият ме кошмар  "Провалил съм се" и т.н... Докато не се разбудя и осъзная, че наистина е само сън. Както казах отдавна не ми се е случвало. 
 
 
 Та така. Нито имам рецепта, нито гранция мога да дам. Обаче не е голяма работа. Всичко или почти всичко е вяра на тоя свят. Не че се гордея с това, но не съм религиозен. Поне не в смисъла на това че да вярвам в бог или каквото там... Обаче вярата е много, много важно нещо. Малко са нещата в които да не вярваш и нещо да може да излезе от тях. Нелепо и ни в клин ни в ръкав може да ти звучи, но именно наличието или липсата на вяра (в случаите на системен колапс) е пресечната точка на социализма и капитализма ако щеш...
 
 Успех и на теб и на всички, а съвсем без връзка AC/DC харесвам. С Бон Скот повече...
 
 дълго стана като живота на непушача (уж:)
  Прав или изправян.
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |