Няма да разказвам съксес стори, но е достатъчно да кажа: АЛЪН, КЪДЕТО И ДА СИ ОТВЪД, БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ СЪРЦЕ! След 35 и повече години пушене, миналата година година (2010) на 9 май ги отказах. Завинаги. НЕ ПУША ВЕЧЕ. Нямаше абстиненция, нямаше напълняване, нямаше чудене къде да си държа ръцете... или как така цигара без кафе... Просто нямаше. Стана като щракване с пръсти.

Нужно е само едно желание. Малко хъс. Всичко е в главите ни. Ако си кажеш "Опитвам всичко, но не става", то наистина НЯМА да стане. И Алън Кар няма да помогне. Книгата му е като проходилката за бебето, което още се клатушка. Тя помага, но бебето трябва да е налице. И да иска да проходи. Е, стига толкова. Желая ви ХЪС И ЖЕЛАНИЕ!

ОБИЧАЙТЕ СЕ...И СЛУШАЙТЕ ВЪТРЕШНОТО СИ ГЛАСЧЕ!