Успешното отказване от цигарите става по формулата "100% убеденост във вредата от цигарите и постепенно намаляване на броя изпушени цигари за един ден до пълното им спиране."

Ето малко повече обяснения за тези, които истински се интересуват от темата и имат време за да научат за моя личен опит.

Малко теория: Ежедневната доза цигарен дим, е нещо, с което нашето тяло е свикнало. Въобще, всяка една система в природата се стреми към едно равновесно състояние, така е и при нашето тяло. Цигарите са част от това равновесие, и ако ги спрем рязко, тялото ни се оказва в една извънредна, неравновесна ситуация и реагира с всевъзможни реакции, познати под понятието абстинентен синдром. Тук влизат гадене, повръщане, виене на свят, вълчи глад, главоболие, депресия и прочие.

НЕОБХОДИМО Е ВНИМАТЕЛНО ДА ПРЕВЕДЕМ НАШЕТО ТЯЛО ОТ ЕДНО РАВНОВЕСНО СЪСТОЯНИЕ (това включващо цигарите) В ДРУГО (без цигари).

Аз постигнах това по следния начин:

1) Първо, събрах достатъчно информация за вредата от тютюнопушенето. Мотивирах се на 100% да откажа цигарите. Значи, бях ТВЪРДО РЕШЕН, че трябва да ги спра.

2) Започнах да намалявам броя цигари на ден. За около 6 месеца успях да ги намаля от една кутия на ден до 4-6 цигари на ден. По една с всяко кафе (всеки пушач знае какво е кафе без цигара) и 1-2 с приятели. При това постепенно намаляване на цигарите, тялото се приучава да бъде в равновесие с по-малка дневна доза никотин и не се "сърди" от по-малкото на брой цигари.

3) Накрая съдбата ми даде много добра възможност. Бяхме с приятели на хижа - хапване, пийване, цигари и карти до 4 часа сутринта. Можете да си представите, колко съм препушил, аз самия и пасивно в малката стаичка, в която бяхме 6-7 човека - все пушачи.
На другия ден не ми се поглеждаше цигара. На втория - пак. На третия посегнах към цигарите, но си казах "Стой, два дни не пуши, я да видим дали ще можеш още два.". И така до ден днешен.

След 10 години яко пушене (по една кутия на ден) вече 17-та година без цигари. Първата година често сънувах как пуша и с удоволствие дърпам от цигарата и испускам кълба дим. В будно състояние ми се припушваше, когато около мене някой запали скъпарска цигара. Постепенно тези сънища се разредиха и днес не сънувам че пуша, а от скъпарски дим ми се припушва най-много веднъж годишно.

Цигарата е едно убежище в този пълен със стрес свят и затова е толкова трудно да ги откажем. Освен това тук и има биохимия.

Затова да не се сърдим на тези, които все още пушат.

Успех на тези, които ще опитат да отгажат цигарите.

Димитър.