|
Здравейте стари приятели по цигара,
Не, изобщо не се радвам, че ви виждам. Направо ме е срам да си покажа лицето тук.
Причината е, че преди около 2 год. се бях самопоканил в този форум с подобна тема: "Отказвам Цигарите" (заглавието не е същото или съм го научкал случайно) ала тогава моята тактика проработи. Не знаете какъв ефект оказва писането. Пишете хора! Хвалете се при всяка измината минута без дим! Говорете и пак пишете! Споделяйте опит за общото благо и здраве на света! Говорете с приятелите си!
Та, след около 4 месеца никотиново въздържание пак пропуших. Затова между впрочем започнах темата сякаш малко грубо.
После усилено пушене 2 месеца и окончателното спиране, което трая повече от 1.5. год. за да започна за пореден път (просто исках да се проваля и аз в нещо). Пропуших, провалих се, напсувах се хиляди пъти, но не скланям глава, не унивам, защото знам, че ще успея. Нахъсвам се и чакам понеделника с нетърпение.
Разбрах, много по-рано лично за себе си, че да постигна успех е по-трудно от колкото да го задържа. Всеки трябва да знае това за да не се подхлъзне ненадейно и остане в плен на цигарите даже след първите няколко седмици след като е казал: "Чао Цигарки, мразя ви!".
Сега съм се заканил (твърдо) да им кажа: "Сбогом цигарки, обичам ви! А вие ме мразете, че съм такъв лицемер и ви ругая под път и над път по форумите!"
А къде сте вие в цялата тази история-може би ще попитате? Какво общо имате с мен? Пушачешкия навик ли? Аха... ала аз имам идея да имаме нещо по-така... защо се задоволяваме само с размяната на чувството от наслоена мръсотия в дробовете си?
Готови ли да чуете моето предложение, наистина?
Добре! Хайде, който желае да направим тема на отказващите цигарите от понеделник.
Този път съм се амбицирал да не бъда само аз с титла за удържана дума и волева-активност. Знаете ли-ще бъде много горд със себе си ако чрез тази тема станем поне 2-ма. И не защото у мен ще бъдат заслугите! Заслугите ще си бъдат само и единствено ваши!
Има ли желаещи?
Записването приключва в петък!
Поясявам защо: Смятам, че трябва да имаш поне няколко дни в които да мислиш колкото се може по-често за проблема си, да анализираш как се чувстваш при изпушена цигара, дали си струва да се самосъжаляваш, а вместо това да покажеш на всички, че заслужаваш свободата и здравето си. Да мислиш, мислиш, мислиш и се нахъсваш за борбата насрочена за приближаващия ден. Така... Никой не заслужава свобода и здраве ако не ги цени. Ние, скъпи приятели всеки път като пушим крещим на тялото си, че го мразим, а на себе си също тъй агресивни и груби слова.
Кой е с мен? Или ще бъда сам?
|
Заедно... от 11.01.2010-та!
