Навремето все си повтарях, че трябва да спра да пуша, защото вече не можех да дишам, много пари и т.н. Постоянно си правех филми и ме беше адски страх, че няма да успея. Аз съм същество, което като харесва нещо силно и цялата му воля се изпарява. Така понякога ми идваха желания за спиране. Един ден, сутринта вдигнах телефона, направих си среща с лекаря и казах после на мъжа ми- понеделник спирам, трябва да си взема пачове. Той се изсмя дори. Нито беше първо число от месец, нито нищо. Само предишната вечер видях един репортаж по телевизията за жена, от която бликаше някакво овчо излъчване, спряла с цигарите преди месец и си мереше въглеродния двуокис от дробовете. Аз си казах, много тъпо наистина ама.. "Ако тази патка може да спре, защо аз да не мога?".

Понеделника вече имах първата си лепенка и така.. В началото, първата седмица, ми беше много трудно, но после спря да ми пука ще спра ли, няма ли да спра и то взе че стана лесно.

Защо не пробваш така, по-лекичко? Ти си слагаш според мен прекалено много тежест на главата, недей. Това си е зависимост в крайна сметка и е нормално да не успяваш. Намери си твоя начин.