|
|
| Тема |
 Аз също |
|
| Автор |
mark_tven (непознат
) |
|
| Публикувано | 22.12.08 19:05 |
|
|
|
Току що пуших и вече съм в процес на отказване. Според мен най-големия ми проблем беше състоянието , в която изпадах като ми се допушеше - запалвах без да мисля. По стечение на обстоятелствата се случи така, че работех на място ,където се случваше да съм без цигари ( умишлено)и и да искам да няма откъде да си купя. Изпадах за някакво време в много лошо положение( знаете го) , но поради простата причина, че нямах откъде да намеря цигара, след някакво време започвах да мисля и да си давам сметка,че -"ей го на - в момента не пуша пък не умирам" и така. Ей това време "някакво" е за мен най големия проблем на спиращите да пушат. След работа си пушех все пак и досега пушех, но без да се обвинявам, че ще умра от цигарите или пък с кой знае какъв кеф. Та сега спирам да пуша с мисълта, че отказването въобще няма да е геройство,а една съвсем логична постъпка , която трябваше да направя много отдавна. Съвсем спокойно спирам да пуша и съвсем спокойно го приемам. Ще ви държа в течение всяка седмица докъде съм стигнал, но предполагам няма да имам проблеми.
Иначе съм ги спирал и още един, два пъти за по близо година, но допусках грешки, които ми струваха доста и така, това е друга история, но аз и цигарите сме виновни. Да отбележа, че пушех колкото ми се пуши, може би две кутии и нагоре си ги пушех без проблем.Следва продължение....
| |
| |
| 
|
|
