|
Незнам що ама имам голямо желание да си водя нещо като онлайн дневник за отказването от цигарите и ей тука ще го направя.
Историята
На 36 съм пуша от 15-16 годишен - тоест 20тина години.
Веднъж в казармата реших да видя може ли да не пуша 3 месеца - искарах 2 месеца и половина - видях че може и от тогава си пуша на воля с идеята че когато реша ще ги спра.
От 10тина години работя в самостоятелен офис и пуша по около 2 кутии, а некой път и малко повече. По рано пушех по контролирано - около кутия на ден със строги правила - никога в колата - никога на улицата - първата цигара винаги с кафе - нема ли кафе може и до обед да не пуша, ама по едно време зарезах всички правила
Преди 3-4 години си дадох сметка че съм започнал да пуша прекалено много и се опитах да възстановя някои правила - ядец - никакъв успех. И реших че май ще требва да ги спирам - днеска утре, днеска утре и така 2-3 години - до миналия понеделник.
Решението
Преди около 2 месеца жената вика:
- Абе една съседка - 45-46 год - пуши от 25-26 год прочела една книга и отказала цигарите, ще я взимам и аз да я чета.
Аз естествено изпаднах в бурен смях 1во че некой отказал цигарите щото прочел некаква книга и 2ро че жена ми ще ги откаже щото аз я карах сума ти време да въведеме некои правила за пушене в къщи, ама тя не можеше да спазва никакво.
И след някой ден жената прочела книгата и ми вика:
- Аз повече няма да пуша и те моля и ти да не пушиш в къщи - нали и ти искаше вечер да не пушиме у дома.
Аз и викам - нема проблем и си мисля само че ще трябва да я изчакам 1ва да си запали цигара за да си пуша после на спокойствие пред ТВто
Чаках, чаках па се изнервих и отидох да пуша на балкона.
Следващата вечер пак така
Викам, абе жена как издъжаш - не ти ли се пуши?
И тя - Не!
Ама аз не и вярвам - наблюдавам я и бре да еа - не и личи да се е изнервила
Почнах аз да се чудя какво пише в тая книга ама пък и ме спече шубе - викам си кво ще правя ако взема че я прочета и е така изведнъж да спра да пуша.
Ама верно ме беше шубе - не мога да си представя как ще живея без да пуша ...
И така 5 седмици - жена ми не пуши и почти не се сеща за цигари а аз умирам от любопитство и шубе да прочета книгата. Дойде Великден - имаше и семеен повод- страхотен купон, май за първи път не успях да отида на църква. На следващия ден - махмурлук ни ми се пуши ни ми се живее и зех че прочетох книгата.
Книгата - не пише нищо кой знае какво - ето важните за мене моменти.
1во Пушача си е зависим от никотина наркоман - това по принцип пушачите си го знаеме, ама не си го признаваме - лъжеме се че било навик - не е - наркомания си е.
2ро Всички знаеме че требва да откажеме цигарите и повечето дори възнамеряме да го направиме, ама винаги малко по нататъка - след следващата тежка следмица, след следващия рожден ден, след Нова година и т.н. винаги утре - докато не вземеме решение че сега е момента нема как да почнеме да ги отказваме
3то Цигарите не ми дават абсалютно нищо - ама абсалютно.
- Успокоявали ме - дрън дрън - да не би непушачите да са некакви невротици - успокояват единствено желанието ми да пуша, кото създава наркотичната ми зависимост от никотина, която мога да преодолея ако спра да пуша.
- Концентрирали ме - дрън дрън - забавят активноста на мозъка ми до ниво при което мога без проблем да изпълнявам рутинни дейности без да ми минават идеи за алтернативни варианти- тва си е моя теория, ама аз мисля юе яко се затъпява от цигарите.
- Доставяли ми удоволствие - дрън дрън - просто задоволяват наркотичния ми глад за никотин - иначе сама по себе си цигарата не е никаво удоволствие, а мръсна смрадлива работа, която задръства дробовете ми с катран.
И така след като осъзнах горните твърдения и при обещаното от Алън Кар и доказано пред очите ми от жена ми "безпроблемно отказване" от цигарите реших че спирам да пуша от същата вечер защото:
-отдавна си мислех че така требва
-спомних си че дълго време мразех останали фасове в пепелника, непроветрена стая в която е пушено, пожълтяли пръсти, жълто-зелени зъби.
- спомних си и колко як бех когато не се задъхвах, а и бех извор на секакви тъпи идеи, някои от които през годините се оказаха не толкова тъпи
Легнах си рано (за да не ми се пуши цяла вечер), амбициран и енусиазиран от утре да започна новия си живот на непушач, изпълнен с положителни изживявания и неподозирани до момента възможности, които са били останали скрити зад завесата от цигарен дим и само са чакали момента да ги открия.
Е не стана баш така, ама за това утре че днес се уморих, а и много ми се допуши :)
АА и некой ако не е разбрал - аз още не съм бивш пушач - просто 8 дена не съм палил
|
Как отказах цигарите
