Stranger, продължаваш ли да не пушиш? Ако да, браво! Ако не - няма как...
Аз спрях да пуша след 17 години неспирно пафкане. В началото - 2 седмици - беше наистина трудно; сещах се на 15-20 минути, че можеше да си дръпна в тоя миг, но не го правя. После се сещах на 2-3 часа. Срещу желанието да пуша в моя случай беше леката, но осъзната досада, че цигарите ме ограничават все повече, във всяка сфера на живота ми. Повечето ми приятели са вече бивши пушачи, които тормозех с дима си, когато сме заедно. Няма я половинчасовата кашлица сутрин. Няма я застоялата, гадна смрад в апартамента ми, включително в спалнята ми, която се излъчваше дори от чаршафите ми преди.
Няма да забравя как една сутрин неволно си запях нещо, докато миех чиниите (много женска постъпка). Очаквах да се разрази кашлица на стара циганка, но вместо това чух гласа си - съвсем момичешки, какъвто беше преди 20 години - и се разплаках. Беше преди 7 месеца; почти съм сигурна, че няма да пуша повече.
Имам предвид, че от теб в момента се иска съвсем малко - просто да не запалиш следващата цигара. И да повтаряш това всеки път.