|
|
| Тема |
 И у нас-като във Финландия!!!!!!!!!!!!!!! |
|
| Автор |
_maycal () |
|
| Публикувано | 14.01.08 20:49 |
|
|
|
"Кой не е чувал за финландското пиене, кой не знае за него?
По-интересен е обаче проблемът с финландското пушене.
Ако изобщо има такъв проблем.
Още щом кацнахме на летището Пламен ни предупреди, че трябва да забравим за цигарите. Наскоро бил преводач на едни преговори в нашето посолство, преговорите продължили цяла седмица и в мига, в който двете страни най-после се разбрали, нашенците извадили цигарите и пуфнали по няколко кълбета дим в лицата на финландците. Тук последните се спогледали, казали че искат още малко да помислят и повече не се върнали.
Изглежда, че човек, който не може да намери сили да откаже цигарите, в техните очи изглежда слабоволев и с него е рисковано да се прави бизнес.
Обикаляхме градчето Ките, за да намерим поне един фас. След час намерихме две самотни угарки пред банката. Казаха ни, че сигурно са идвали чужденци да обменят валута.
Когато преговаряхме за покупката на БТК, на моменти разговорите ставаха толкова вълнуващи, че се налагаше да излезем да “погледаме луната” – както обяснявахме.
Дръпвахме по няколко пъти набързо и заравяхме фасовете в пясъка на брега на езерото.
В програмата ни влизаше разглеждане на местното училище – най-модерната сграда в градчето. Зададохме няколко глупави въпроса на директора – например дали децата имат право да ползват асансьорите, все пак бяхме свикнали на училища, в които учениците даже нямат право да влизат през централния вход. Видяхме и един склад, пълен с тоалетна хартия и попитахме защо им е толкова много, защото не можехме да предположим, че тя не е само за учителите. Но един въпрос затрудни сериозно директора. В дъното на избения коридор открихме нещо като караулка. Вътре имаше само един стол, а на вратата имаше ключ. Попитахме дали това не се използва за някакво наказание.
Директорът започна да чупи пръсти и засрамен призна:
- Не мога да скрия, че в нашето училище назначихме двама учители, които се оказаха пушачи. Единият – слава богу – стана йеховист и отказа цигарите. Другият обаче не иска да ги откаже. Затова, когато иска да пуши, ние го заключваме в кабинката и го показваме на децата като, като…
Директорът искаше да каже “като маймуна” , но възпитанието не му позволяваше.
На връщане пътувахме с влак до Хелзинки. В нашия вагон открихме едно изолирано купе, в което според нарисуваните картинки трябваше да пътуват задължително пушачите и кучетата.
Ние веднага се настанихме там. Слава богу кучета не се качиха –иначе можеше да ги удушим. Рядко пуша, но този път ми се припуши – в мен заговори българският инат – да живеем напук. Сигурен съм, че ще останем последните пушачи на света."
| |
| |
| 
|
|
