|
|
| Тема |
 Спрях, но.... |
|
| Автор | Tepи (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 19.10.07 20:07 |
|
|
|
Значи пуша от 2 десетелетия. На 18ти Август това лято спрях .... значи два месеца и нещо(!) съм изкарал без цигари което за мен е постижение - но дъвкам дъвка с никотин.
Когато най-напред опитах тая дъвка хич не ми хареса - даже ме се повръщаше от нея. Обаче открих,че найстина помага в смисъл, че ако дъвча забравям за цигари. И така сега май съм пристрастен към дъвка с никотин.
Както и да е, чуствам се много по-добре физически - докато дъвкаш не поемаш пушек и всички там ракови химикали. Също и психически съм по-добре. Хубаво ми е. че се въздържам...някакси малко по така съм - като човек се самоуважавам повече
Както и да е, знам че съм заместил едно зло с по-малко зло. Мисля, че понеже подържам нивото на никотина в себе си (чрез дъвките) - понякои пъти си мисля, 'ще взема да запаля една цигара'.... Какво ме спра са две неща. Едното е че знам че първата цигара ще горчи и въобще няма да е кеф; и второ щото знам, че ако запаля ще имам да си правя равносметки със себе се... ми не ми се занимава вече.... толко болно познато ми е това състояние на пристрасетените... та не повече, маани това... Такива мисли ме извличат от трудни моменти.
Не знам кога обаче, ще спря дъвката. Не съм много доволен от себе си че я използвам. Тя продължава тая илюзия на пристрастения - че разчиташ на нещо извън себе си за един вид подкрена...
Та такива.
| |
| |
| 
|
|
