Все едно аз съм го писала това.
Едно към едно.
Пиша ти вече късно, но утре ако го прочетеш, независимо от това дали си пушила тази вечер или не моят съвет е- ИЗЛИЗАЙ НАВСЯКЪДЕ! НЕ ПУШИ! БЪДИ НЕАДЕКВАТНА- ГОЛЯМ ПРАЗ! МИСЛИ СИ САМО ЗА ЦИГАРИТЕ- ГОЛЯМ ПРАЗ!
ВАЖНОТО Е ДА НЕ ПУШИШ. НЕ Е ВАЖНО КАК ТЕ ВЪЗПРИЕМАТ ДРУГИТЕ.
(Между другото моят мъж разбра че отказвам цигарите на третата седмица от отказването ми, а аз през цялото време си мислех че изглеждам като извънземна ми че се държа като ненормална).
Тази неадекватност и безумната мисъл за цигара ще продължи не повече от месец. И най- голямата купонджийка да си за този месец няма да излезеш повече от 10- 15 пъти.
Е на тая бройка зор все ще устискаш нали.
Аз не пуша от 10 месеца, но има моменти когато се разтрепервам от нерви и съм палила.
Когато не може-не може, но ако много ти се иска може!
Но като цяло, ти вече си минала по тоя път , отказването си е едно бавно полудяване, свързано с депресия, треперене, натрапчиви мисли( предимно за цигари), чувство за прецаканост и непълноценност ( предимно в компания на пушачи) и ти трябва да решиш можеш ли да я преживееш това полудяване, нали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите