|
|
| Тема |
 Втори опит.... |
|
| Автор |
Vanilla_Kiss (bonbon) |
|
| Публикувано | 27.05.07 00:19 |
|
|
|
На 06.01.2003 г. спрях цигарите. Пушила съм 4 години. Не пуших още толкова. Март месец ги почнах отново. Знаете стандартната продцедура - нерви, работа, изпити - струпани на веднъж. Това, гарнирано с алкохол и някой самодоволен пушач, който ти обяснява как имаш само един живот и трябва да му се накефиш максимално.... И сега се мразя!
Работата е там, че много добре си спамням през какво минах първия път, като ги спрях. Никога не съм се чувствала толкова зле, не знаех на кой свят съм. Още се чудя как устисках тогава. И за това сега не ми се спират. Страх ме е, че всичко това ще се повтори.
Пуша от два месеца, половин кутия на ден. Дали ще е по-безболезнено спирането, ако не е минало много време? А верно ли е, че всеки следвъщ път спирането става по-лесно, но пък по-лесно се почват отново?
ОФФ: Като бях малка исках да стана космонафт. Като пропуших в тийнейджърските си години осъзнах, че няма да мога да летя никога в космоса първо, защото там, горе, няма да ми дават да пуша, второ, че ще имам най-вероятно не достатъчно здраво сърце, за да издържи наляганият в атмосферата. Може да ви прозвучи адски тъпо, но сега, от два месеца, се чувствам пак така - все едно има места и дейности, които вече не са ми разрешени. Абе чувствам се половин човек.
Мечтая за Варна...
| |
| |
| 
|
|
