|
Ето тук една доста добра според мен статия. Открих я на този адрес
но копирам и целия текст тука:
Пушачът без цигара
ЕЛИСАВЕТА ПЕТРУШЕВА 9/12 - 13:16 ч.
Много обичам приятелите си. Някои от тях пушат. По много. Мразя гадната упорита струйка дим от цигарите им, която винаги намира най-краткия път към лицето ми. Обичам да вечерям навън. Обичам и да танцувам. Мразя да се прибера вкъщи сутринта на следващия ден и с отвращение да открия, че дори и бельото ми е пропито с миризмата на тютюнев дим. Мразя, качвайки се в такси сутрин изкъпана, чиста и свежа, гъстият облак дим да ми пречи дори да видя лицето на шофьора.
Аз не пуша. Пушач съм. Пасивен.
Просто факти
Тютюнопушенето убива около 5 милиона души годишно. До 2030 г. това число ще се увеличи на 11 милиона. Всяка година се откриват около 1.2 милиона нови случая на рак на белия дроб. Употребата на тютюн е причината за поне едно ново раково образувание на всеки седем в световен мащаб (карцином на белия дроб и дихателните пътища, на главата, на бъбреците, на пикочния мехур и на шийката на матката).
От сърдечно-съдови болести годишно умират около 17 милиона души. Тютюнопушенето е основната причина за сърдечните заболявания.
Мъжете, които пушат на 30 или 40 години, са с 50% по-предразположени към импотентност, отколкото непушачите.
Пушачите се хоспитализират много по-често от непушачите и отсъстват по-продължително от работа по болест. Около половината от редовните пушачи умират от употребата на тютюн, като загубват средно 16 години от живота си. Колкото повече цигари се пушат в едно домакинство, толкова по-голям е рискът за смъртност, изчислен към едно болнично легло.
Пасивното тютюнопушене причинява рак на белия дроб и болести на сърцето.Повече от 770 милиона деца по света ежедневно са изложени на действието на пасивното тютюнопушене. Вече дори тютюневата промишленост признава, че пасивното пушене причинява болести.
България е на едно от първите места в света по сърдечно-съдови заболявания (инсулти, инфаркти) и рак на белия дроб.
Убиецът
Компонентите на дима са два - главният димен поток, който се образува в горящия край на цигарата в момента на всмукване, и страничният димен поток, който се отделя от тлеещата цигара. Двата компонента са с почти еднакъв химичен състав, но с различно количествено съдържание на около 4000-те химични вещества, които са открити в тях. Много от тези субстанции имат изразен токсичен ефект върху белия дроб, както и доказано канцерогенно действие (някои от най-популярните съставки са никотин, въглероден окис и катран). Пасивният пушач (иначе непушач!) е потърпевш както от страничния димен поток, така и от дима, издишван от пушача. За непушача цигареният дим е много повече от неприятен (със задушливата си миризма, която дразни носа и очите). Той е вреден за здравето му (опасен?). Рискът за здравето съществува както за възрастните непушачи, така и за деца, чиито родители пушат. Освен това вече е доказан рискът и за вътреутробното развитие на плода по време на бременността.
Големият пасивен пушач
Пасивното тютюнопушене има два аспекта - личен и обществен. В личен план то се ограничава в рамките на дома (когато човек живее с пушач/и) или на конкретното помещение, в което работи (когато колегите му са пушачи). В по-широк обществен аспект пасивното тютюнопушене е налице, когато се пуши в затворени обществени помещения, до които имат общ достъп всички хора. На улицата, в парка или на плажа пасивното пушене вече го няма.
Проучванията за изследване на влиянието на цигарите върху възрастните непушачи сравняват показателите на най-често срещаните болести в резултат на пасивното пушене при непушачи, които живеят с пушачи, с тези при непушачи, които живеят с непушачи. Доказана е и количествената връзка между изпушените цигари и риска от заболяване. Какви са резултатите от тези изследвания? Увеличен риск от повече от 24% за рак на белия дроб при хора, които са изложени на тютюнев дим в домовете си, повишен риск от исхемична болест на сърцето с повече от 25%, 82% риск от мозъчен инсулт, 25% риск от развитие на хронична обструктивна белодробна болест, 40-50% по-голям риск за развитието на астма. Освен това при хората, изложени на тютюнев дим, се регистрират данни за намаляване на функционалните показатели на белия дроб.
Малкият човек
Според резултати от национални проучвания над 1 милион деца на възраст до 15 години са пасивни пушачи. Около 2/3 от децата и учениците в България живеят в семейна среда на пушачи. Животът в среда на пушачи крие повече рискове за здравето на децата.
След многобройни и продължителни проучвания на голям брой деца на родители пушачи за влиянието на цигарите върху децата е установено, че при такива родители се раждат повече мъртвородени и недоносени бебета, както и деца с аномалии. Освен това много бебета се раждат преждевременно и са с по-ниско тегло - фактори, които увеличават риска от ранна смърт на детето. Ако майката пуши повече от 20 цигари на ден, рискът от синдром на внезапна детска смърт е почти двоен. Резултатите показват, че децата на родители пушачи не само са с по-ниско тегло, но и имат по-ниски постижения в училище както в ранна, така и в по-късна възраст. Това обаче (за съжаление) не е всичко. При децата под 6-месечна възраст вероятността да развият остро респираторно заболяване, включително и пневмония, е 3 пъти по-голяма. При по-големи деца рискът е с 50 - 100% по-голям. Хроничната кашлица, храчките и хриповете са два пъти по-чести, когато родителите пушат, а новите случаи на астма са 50 - 100% повече. Ако пък детето е астматик, пристъпите му са по-чести и по-мъчителни. Децата пасивни пушачи по-често страдат не само от кашлица, хрема и простудни заболявания, но и от увреждания на средното ухо и лигавицата на очите. Децата, които живеят с пушачи, с по-голяма вероятност ще развият белодробно заболяване, което да наложи болнично лечение още през първите две години от живота им. Освен това малките деца са изложени на особен риск в затворени помещения и ограничени пространства (например автомобили), където до голяма степен се увеличава концентрацията на опасните вещества от тютюневия дим... И още нещо - заложеното в детството пушене увеличава вероятността детето също да стане пушач.
Бъдещият човек
Доскоро се смяташе, че само пушенето на майката уврежда плода. Вече е установено, че не е така. Пушенето и на двамата родители вреди на плода. Пушенето на бащата като рисков фактор не бива да се пренебрегва. От една страна, то уврежда качеството на генетичния материал (сперматозоидите), а от друга - дори и майката да не пуши, тя се превръща в пасивен пушач, което е почти толкова вредно за плода, колкото и нейното пушене. Затова доктор Вакарелова, ръководител на Консултативния кабинет за преодоляване на тютюневата зависимост към ХЕИ в София, препоръчва взимането на решението за спиране на цигарите и от двамата партньори да бъде част от семейното планиране. Това решение трябва да се вземе (и осъществи!) 3-4 месеца преди самото забременяване. “Ако 3-4 месеца преди момента на зачеването и двамата партньори откажат цигарите, това определено е една грижа за поколението”, категорична е доктор Вакарелова. Непушенето, разбира се, трябва да обхване и периода на бременността. Това е една отговорност не само към нашето здраве, но и към това на децата ни. По този начин се предотвратяват бронхити, астми, инфекции на горните дихателни пътища и алергии - все хронични заболявания, които се определят още във вътреутробното състояние на детето. А пушенето по време на бременността и малко преди това определено е рисков фактор за появата и развитието на тези заболявания.
Някой е избрал вместо теб
Разликата между пушача и непушача е, че първият има по-високи прагове на възприемане на вредности (на адаптация) за разлика от непушача, при когото тези прагове са по-ниски и затова по-трудно му понася и го дразни тютюневият дим. Поне отначало. Защото е факт, че организмът постепенно се адаптира към всичко, което му предлагаме. Така пасивният пушач лека-полека привиква и с дима от цигарите. Възможността след известно време дори да се пристрасти и самият той да пропуши е съвсем реална. Доктор Вакарелова ми разказва следната любопитна (истинска) история - в един офис работят 5 души - четирима пушачи и един непушач (т.е. пасивен пушач). След няколко години и четиримата пушачи напускат. Остава само непушачът. Много скоро след напускането на колегите му той вече е пропушил.
Другата основна разлика между пушача и непушача е, че пушачът проявява повече агресивност и нетолерантност към другите (за това има чисто физиологично обяснение - пушачът има по-високи нива на адреналин). Непушачът, обратно, е по-толерантен към пушача и неговия избор. Според доктор Вакарелова пасивността на обществото води до изключително висока толерантност към пушенето.
Най-важната разлика между пушача и непушача всъщност е в избора. Пушачът е направил своя избор - да пуши. Непушачът също е направил своя - да не пуши. Неговият избор не вреди по никакъв начин на останалите. А този на пушача?
|
Re: четиво за вредата - Пушачът без цигара [re: тъpceщa]
