Ето ти и още едно материалче за "благотворното" влияние на тютюневия дим:
Значи си мислихте, че катранът причинява рак...
Помислете отново. Производителите на цигари ще ви карат да вярвате във всичко, стига да продължавате да купувате продуктите им. Истината е, че въпреки че неразтворимите катрани повишават риска да се разболеете от рак на белите дробове, истинската опасност е радиоактивността.
Според Everette Koop, (бивш секретар по здравеопазването на правителството на САЩ) радиоактивността, а не катрана, е причината за поне 90% от всички случаи на рак на белия дроб, свързан с пушене. Тютюнът, отглеждан в Америка, се тори с фосфати, които са богати на радий 226. Освен това много почви имат естествено високо съдържание на радий 226. Радий 226 се разпада на два елемента с дълъг живот - олово 210 и полоний 210. Тези радиоактивни елементи се извличат от почвата и преминават към власинките по тютюневите листа.
Проучванията показват, че олово 210 и полоний 210 се натрупват в телата на хората, изложени на цигарен дим.
Данни от 1970 година показват, че пушачите имат три пъти повече от тези елементи в долните части на дробовете си от непушачите. При пушачите още се откриват натрупвания от олово 210 и полоний 210 в техните скелети, въпреки че няма проучвания, които да свързват тези депозити с рак на костите. Полоний 210 е единственият компонент на цигарения дим, който самостоятелно предизвиква тумори както е доказано при експерименти с вдишването му от животни.
Когато пушач вдиша цигарения дим, белият му дроб реагира, формирайки възпалени области в бронхите. Всякакъв вид дим предизвиква този ефект. Въпреки че тези раздразнени места са считани за пред-туморни поражения, те са напълно естествена защитна система и обикновено изчезват без вредни ефекти.
Неразтворимите катрани в тютюневия дим могат да забавят този заздравяващ процес, прилепвайки към поразените места и дразнейки допълнително дробовете. Заедно с това тютюневия дим кара бронхите да се свиват за дълъг период от време, което пречи на белият дроб да се изчисти от тези остатъци.
Полоний 210 и олово 210 в тютюневия дим имат тенденция да се натрупват по разклоненията на бронхите. Когато пушенето продължи за дълъг период от време, депозитите от радиоактивни елементи се превръщат в радиоактивни "горещи точки" и остават в разклоненията с години. Полоний 210 излъчва алфа-радиация, която доказано причинява рак. Тъй като полоний 210 има полуживот от 21.5 години, той може да изложи на опасност бивш пушач години след като пушенето е прекъснато. Експерименти, измерващи нивото на полоний 210, направени на починали от белодробен рак, показват че нивото на действие на "горещите точки" е принципно същото при пушачи и бивши пушачи, дори когато бившите пушачи са се отказали пет години преди смъртта си.
Повече от половината радиоактивни материали, отделяни при горене на цигара, се освобождават във въздуха, където могат да бъдат вдишани от непушачи.
Доказано е още, че тютюневият дим може да спомогне преносимите по въздуха радиоактивни частици да се събират в дробовете както на пушачи, така и на непушачи, които са изложени на вторичен дим. Проучвания при уранови миньори, които показват повишен риск от белодробен рак, дължащ се на излагането на радон при пушачите са повторени отново, за да измерят риска от радиоактивен белодробен рак от радон във въздуха в затворени помещения. Оказва се, че тютюневия дим играе ролята на вид "магнит" за преносимите по въздуха радиоактивни частици, карайки ги да се натрупват в дробовете ви вместо в мебелите. (Пушенето на затворени места повишава многократно риска от рак на белите дробове.)

Изчислено е, че крайното натрупано излагане на алфа-радиация от пушач до неговата 60-годишна възраст, употребяващ по кутия цигари на ден в затворено помещение, е 38 от 97 rad. (Две кутии на ден донасят до 143 rad, а непушачите поемат не повече от 17 rad.) Излагане на 1 rad на ден се равнява на 1% риск от белодробен рак (по най-ниските критерии).
Не пушете. Или ако ако все пак пушите го правете по малко, навън и често взимайте участие в дейности, които ще изчистят дробовете ви.
Тютюнът от Индия съдържа наполовина по-малко радиациоактивни елементи от този, отглеждан в САЩ.
Да надмогнеш никотиновия навик не е никак лесно и никой не може да има тези претенции към вас.
Много често физическата зависимост е подсилена от емоционални и психологически нужди. Запълването или примиряването с тези нужди може да ви вдъхнови и да ви даде свободата, за да успеете.
Най-вече се информирайте, дори информацията да е обезпокояваща
Вероятността да бъдете привлечени от реклама на тютюн е много по-малка щом веднъж сте се запознали с фактите.
Никотинът,
активното вещество в тютюневия дим, от много време е известен с високото си ниво на пристрастяване. Всъщност лекарите и фармаколозите не са стигнали до консенсус по въпроса кое причинява по-голяма зависимост - никотина или хероина.
Физическа зависимост
се появява когато даден химикал стане жизнено важен за тялото или функциите на метаболизма. С други думи, когато за едно вещество се каже, че причинява физическа зависимост, се разбира, че продължителната му употреба изгражда толерантност в организма до степен, при която непоследователното му използване причинява негативни странични ефекти. Наричани "абстинентни симптоми", те могат да бъдат изразени чрез безпокойство, стрес, наранявания, депресия и физически състояния като треперене или повръщане. Добре би било да избегнете тези последствия като не използвате веществата, които ги причиняват.
Никотинът също така е и токсин (може да бъде смъртоносен, ако бъде поет в големи количества). Доказано е, че никотинът има неблагоприятен ефект върху сърцето и кръвоносната система, че причинява свиване на вените и артериите, което от своя страна може да доведе до припадък или сърдечен удар. Всъщност никотинът е толкова отровен, че пушачи, пренебрегнали съветите дадени от лекарите си, продължавайки да пушат докато използват лепенки за отказване на пушенето, успяват да предозират и умират от сърдечен удар.