|
|
| Тема |
 нямам никотинов глад [re: novavkluba] |
|
| Автор | spokoina (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 12.02.07 09:13 |
|
|
|
Нова в клуба, знам че сега вече ще ме намразиш, но НЯМАМ НИКОТИНОВ ГЛАД. С добра мотивация /и около 100 неуспешни опита зад гърба си/ явно съм преборила синдрома "никотинов глад, съпроводен с истерични изблици" "чудо ли е станало не знам", обаче съм спокойна, ведра и усмихната и НЕ МИ СЕ ПУШИ. В началото бях малко изплашена как ще се събирам на партита с пушачи, но Емо ме посъветва за това и следвам съвета му. Няма защо да се оплаквам - аз не съм жертвала нищо и от ден на ден се чуствам все по-добре! АКо си прочела Алън Кар толкова пъти, колкото и аз ще знаеш, че правилата са прости и са само 2. И второто е: "не унивайте.бъдете щастливи". няма никакъв смисъл да се оплакваш колко ти се пуши, защото това означава, че признаваш че цигарите ти харесват и допринасят за доброто ти настроение. При мен не е така...докато пушех /от 7 години живея с мисълта, че трябва да ги спра....това е агония вече!/ не бях щастлива от факта, че съм пушачка! Преувеличава се абстинентния синдром - и това е част от "зомбирането". Внушава се на нещастните пушачи, че по-добре са си така, защото ще минат през "десетте кръга на Ада" когато решат да спрат. За някои е така наистина, но защото ВСИЧКО Е В ГЛАВАТА. Ако ти си страдала като си ги спирала и сега страдаш, че не можеш да запалиш - сори! и аз бях така 7 години. но това са самовнушения.
айде, със здраве! и не съжалявай за цигарите
| |
| |
| 
|
|
