Напълнях с 25 килограма, интересно чувство, имам два панталона, които ми стават, втория го купих преди три дни. Сега съм около 90 килограма, не е много комфортно, но пък е ново усещане, упорито продължавам да ползвам обувки с връзки. Засега е така, ако не ми харесва ще го променя, но отказвам да възприема, заместването на един проблем с друг, или спирането на пафкането да се представя по този начин, щото това са пълни тъпотии и грозна девиация на проблема.

Почваш да пафкаш, за да пазиш линия, абсолютни глупости! Почваш да пафкаш поради проблеми със социализацията, куртоазия, мода или чиста проба глупост. Като спреш пафкането 'сичките ти проблеми си седят там където си ги оставил плюс лихвите на времето, това е! Ако през осемдестте и деветдестте на 'миналия век' (ебати как звучи) си бил/била със склонност към напълняване, тромав в игрите (ерго никому ненужен в отбора за мачле или к'вото там играете), в последствие не особено харесван/харесвана и девиираш към алтернативни групи или соло изпълнители със склонност към самоубийство, по 'купоните' си седял/седяла в кухните или сервизните помещения в опит да компенсираш имагинерните си недостатъци (компекси) вербално (не съм споменал пафкане още), или още по-лошо тези неща дори не ти звучат познато. Времето вероятно е променило много в начина на осмисляне на света, но причините за всичко това все още си стоят, където си ги оставил/оставила, времето е увеличило тяхното относително тегло, но в живота на 'големите хора' това се нарича 'проблем' и той се решава със силата на разума. Е тук каква е връзката с пафкането, то с какво променя чертите на лицето, дебелите глезени, рядката коса, 'липсата на талия', късите пръсти, ниският ръст, склонността към напълняване, малките цици, големите но увиснали цици, дребните зъби, слабите зъби с кофти цвят, нежеланото окосмяване, желаното окосмяване (кюсето), лошата телесна миризма и още един тон дълбоки темели на самоомерзението. Е, ако някой ми покаже връзката между всичките тия работи и как точно пафкането му помага да се справи ще съм му много благодарен.

Та да не се отклоняваме, хората, които са 90, 100, 110, 120 или колкото им харесва, са точно тези хора, които могат да изместят центъра на равновесие към себе си и са общо взето всички тези, на които се стремим да подражаваме.

Много е важно как изглеждам, докато не се занимавам с нищо смислено, инак общо взето няма значение.