аз като пробвах веднъж да ги откажа с табекс, не ми се пушеше физически и това спокойствие ми даде възможност да забележа при какви обстоятелства ми се припушва -

примерно като се разхождам на природа и ми хареса някоя гледка; като седя някъде с непознати и не знам за какво да си говоря - за да "се занимавам" с нещо, пък и цигарата създава някаква дистанция между теб и другите - няма нужда да си говориш, изглеждаш с нещо свое зает и "вглъбен", не се чувстваш тъпо; и такива подобни "поводи", които според мен са познати на всички пушачи, настоящи или бивши

та за съжаление май няма лекарство срещу психическото зомбясване - мисля, че то е някак живо и при бившите пушачи - забележете, че авторът на "Не пуша вече" след толко мъчителни пушачески години и след доста стаж и като бивш пушач пак продължава да се занимава с тая тема по някакъв начин.

По тая причина явно избора на Емо, че не иска да забравя какво е да си пушач, има някакво много особено специфично значение - щото в противен случай (ако забравиш) остава някакво съжаление и чувство за жертва, и при това положение да не пропушиш пак е чиста случайност и късмет

успех на всички!

честита нова година бе, хора, забравих -

да сте здрави, да се чувствате добре и да ви върви!