наистина е много хубав този пост. не съм се замисляла за помощ "отвън", малко дефектче в характера, опитвам се сама да се справям :((.
както и да е. нова, исках да ти кажа, че и аз се чувствах понякога така. цигара след секс, цигара по време на танца (добре че в компанията има малко пушачи, представяш ли си кво може да стане), цигара като мисля пред магазина дали да си купя скъпите обувки. най - гадното - цигара, докато разказваш на приятелките си в кафето поредната история. е, вече не ходя по кафета, знам че ще си купя обувките и не му мисля много. абе - променям си навиците.
ето ти образа - издишаш дим или просто си размахваш цигарата много изискано ;)), и хвърляш поглед към събеседника/ или някой си - пълен с разбиране / интелигентен / прелъстяващ / какъвто-трябва-според-целта. една усмивка върши прекрасна работа.
по - смотана и по - безлична? и на мен са ми минавали подобни през главата. е да, ама не! все пак АЗ спрях цигарите и АЗ МОГА да не пуша цели три месеца. АЗ се грижа за себе си. АЗ имам повече самочувствие ;)). някак си като пушиш, докато другият говори имаш усещане, че участваш в разговора. ама не е така. абе - не е нужно да говориш, когато нямаш нещо интересно за споделяне.
сори, стана много дълго, ама ме хвана лого - диарията. :)))