явно всеки има стил в отказването на цигарите. На мен като че ли най ми допада този дето не живееш с мисълта, че проявяваш някаква нечовешки силна воля (дори и на практика да е така), не пречупваш или побеждаваш себе си, не се надмогваш.
Простото "не пушиш" най ми допада.
Знаете ли обаче какво установих. Винаги съм отричала, че съм била физически пристрастена към цигарите.
Тази обаче необуздана дива ярост и злоба към всички и всичко в първите дни на отказването си е била чиста никотонова абстиненция.
Установих го сега, защото едва след два месеца непушене тия периодди на неспособност да контролираш негативните си емоции, яда, злобата взеха да се разреждат ( а дано до година минат).
Тука един съпричастен се опитва да обясни, че като сме били ядосани успокоението немало нищо общо с цигарата.
Е, според мен има, ама това е сигурно, защото още не съм се отървала от физическата зависимост.
Добре де, питам аз, тия непушачи като се ядосат и ги стегне и под лъжичка и в стомаха и за гърлото кво правят да му се незнае та се оправят.
Аз засега си крещя най- редовно в къщи, ама къде ще му излезе края

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите