Дълбокото запознаване с 'вредата' от тютюнопушенето, на мен не ми изглежда много работоспособно (за отказване на цигарите), подчертавам на мен, при други хора може да работи.
'Вредата', според мен, има две части доколкото се различават по продължителност във времето (едната е по-постоянна). Едната част на 'вредата' е тази вреда, която науката (заключения основани на статистика, брой наблюдения) ни казва, че можем да компенсираме просто със спиране на тютюнопушенето и други естествени за хуманоида занимания. Другата част е тази вреда, която науката ни казва, че не можем да компенсираме практически с нищо. Ерго, известна вреда ще пренесем през целия си следващ съзнателен живот. Човек желаейки да се запознае с 'вредата' разчита като че ли основно на първата част от нея като се позовава на инстинктивния страх за собствения си живот, който ще се индуктира в процеса на запознаване с 'вредата', и този здравословен страх ще му помогне неусетно, някак естествено, да спре да пуши. Тук по-невъзпитаните, на мое място биха казали 'да, ама не'! Лошото обаче е, че втората част на 'вредата' която някак минава незабелязана в порива ни да се запознаем въобще с 'вредата' събужда здравата мисъл в следната посока: 'аз така или иначе не мога да възстановя пълния капацитет на еди к'во си, вече няма връщане назад, защо да създавам допълнителни проблеми на и без това увредения си организъм'.

По мои скромни наблюдения здравият разум надделява в горната конфронтация и човек си пафка, но с повече угризения.
Аз така мисля, не ангажирам никого с мнението си.