Най-странното е, че въобще не употребих воля - все същия плазмодий и малеби съм си. Почнах на шега. Бях си купил табекс и се гласях да опитам, когато се изчерпят старите партиди евтини цигари. Не вярвах никак, че ще свърша нещо, но пък заплатицата ми (с извинение, че я наричам "заплата") е такава, че 4-5 лева дневно за тютюн ми идват пряко сили.
Просто не мога да разбера как стана. Не помня въобще да съм стискал юмруци, изпотен в абстиненция и да мантрувам "Не трябва! Дръж се!". Пак повтарям - не се отличавам с особена воля. Опитвал съм два пъти да ги спирам, успокоявал съм се, че то лесна работа - щом съм издаянил пет дена, винаги мога да го направя и айде да запалим по тоя повод. Позната картинка.
Ей така, ден за ден - лапах тия хапченца, люпех семки като разпран, дъвчех дъвки, смучех тик-так....дните си минаваха, не бях нервен (много), справях се криво-ляво. Чак след две седмици, когато се престраших да отида на кръчма, да пия три ракии всред стари приятели, дразнещи ме постоянно с цигари....разбрах, че май ще стане нещо от това.
Та това са тежките стъпки - да изсърбаш кафето си без цигара сутринта и да пийнеш питие, салатка и други на сладка приказка без да те сърбят ръцете да щракнеш запалка.
Късмет желая на всички колеги. Явно има нещо в тоя прехвален табекс. Година преди мен ги спря приятел - стара кримка в пиенето и пушенето, та той ме кандардисваше за табекса.
Да чукна на дърво - дотук добре, както рекъл падналия от 20-ия етаж, прелитайки край 10-ия.