Благодаря.

Аз нали все пак на този противник му знам слабите места...
Всъщност целият вой беше за това, че МНОГО, АМА МНОГО е беше яд, че така се издъних след цялата еуфория, дето я преживях. И в момента ме е яд. Пак не пуша, ама защо се проявих като лигла - това не мога да си простя!
Чета тук за някакви първоначални върхове с последващи депресии и таквиз неща - знам ли, може да съм била изпаднала ( неусетно за мен) в някакъв вид депресия, щом ми беше безразлично дали ще пуша или не. Първо си казвах: напрежение в работата, приблеми и такива глупости, но не е там причината. Хора, да знаете, че това е само оправдание, не му се връзвайте, когато ви споходи.
Колко непушачи има - трябваше да са умрели от напрежението, щото не могат да избягат с цигара някъде.
Спестете си усещането за бяс, което ще ви споходи след като се издъните.
Мноооооооого гадно е.