ох какво да ви кажа на всички....пуша си кат комин...погребах мъжа си на 39 от рак на белите дробове, в същото време лежах в болницата в Пловдив със същата диагноза на майка ми....видях и ребрата като се отвори раната...и не съм ги отказала.....а ТРЯБВА!! само, че тогава стреса беше адски...имах чувството, че ще налапам 2 наведнъж....професора ме видя един ден в коридора и вика " момиче...ако сега не ги оставиш след всичко на което се нагледа няма кога".......бъдете по-силни от мен!