Нищо подобно не искам да кажа. Повече от една на ден ми носеха кеф, ама си имаха още много другарки, аз заради 'другарките' спрях да пафкам. Понякога ми се припушва, но постоянно и още повече не ми се пуши - т'ва е.

За шоколада ще си позволя да не се съглася. За непушачите пафкането при всички случаи крие някакво перверзно удоволствие, за което се досещат, наблюдавайки пафкачите. Пафкането не е непознто 'явление' за непушачите, и странно, въпреки това избират да са си непушачи.
Също така никой, ама никой ял някога си шоколад не се разхожда с двайсет шоколада, от страх да не му свършат.
'Изкушение' не е точната дума, 'щото първата цигара не носи кеф (т'ва е пределно ясно и на непушачите и на бившите пушачи), но отваря дупката на никотиновия глад. Трябва малко да се постареаш, за да станеш отново зависим, а това става волево. Не може случайно да пропушиш (за пръв или пореден път) или поне аз не мога да си го представя. Не изглежда правдоподобно да се спънеш и да се окажеш с цигара в ръка и дробове пълни с дим. Пропушването според мен изисква много повече воля от спирането.

'Сичкото т'ва е мое лично мнение, с което не задължавам никого, нито искам да се конфронтирам, просто го споделям.