Вече съм във втория етап (според книгите), нямам никакво усещане за 'сериозна битка', ама честно!
Единственото, което ме мъчи сериозно е зверския глад около 10:00-10:30, когато забравя да закуся (десетина години не съм закусвал, бил съм отказал закуската за над десет години - ей т'ва е воля, теа работи с цигарите са детски работи бе, аз десет години не съм закусвал, вие едни цигари не можете да оправите, к'ви сте вие бе . . . аре стига простотии!). Т'ва за закуската е верно.

Т'ва за меланхолията и другите там работи след 18-ия ден някакси не ми звучи правдоподобно (ако да е от книгите), правя уговорката, че т'ва е мое мнение и не задължавам никого с него.
'Секи непушач се сблъсква с въпроса какво точно е т'ва перверзно удоволствие в пафкането, вероятно всеки ден и всеки ден избира да не пафка (други напротив започват едно дълго търсене). Това нито го прави меланхоличен, нито го депресира, нито нищо. Е аз знам къде и колко му е кефа на пафкането, така че съм опериран от тоя нездрав итерес, т.е. една причина по-малко за мен да запаля.