Поразително леко е, не изпитвам никакви мъки, много съм разтревожен, с такава лекота не пафкам. Страшен кеф. Ако някой види нещо нередно в долното моля нека да сигнализира.
Хората забравят доста неща, просто за удобство, помня един мой бивш колега (и настоящ приятел, надявам се), който беше решил да създаде една от най-невероятните главоблъсканици, разбира се поне четири измерна (ей така, за по-голяма сложност). Проблемите му се появиха, когато реши да пресече четири реални оси в очевидно недостатъчото 3D пространство на импровизираната си домашна работилница – геометрия седми клас, дори да изгори (ритуално) учебника и въобще всички книги, ограниченията остават, те не се съдържат в книгите, нито в паметта.
Убийството на Исак Нютон не би довело до масова неконтролируема левитация.
Е аз също забравям за удобство, така в забрава пуших десетина години. На 01.01.2006 не запалих цигара до около 18 часа, всички до моменнта пафкаха като на състезание, накрая брат ми се нахвъли на моите цигари – помогнах му да ги приключи. Вечерта на 01.01.2006 пафках много, смело и демностративно, трябваше да подчертая, че не страдам от слаба памет и празниците не могат да ме изкушат да предизвикам събитие, което лесно да запомня (естествено, за да цитирам кога, откога или отколко). На 02.03.2004, още със ставането се закачих на цигаретките на благоверната, тя ме видя и се разсмърдя, излезнах с кучето, купих една кутия и запалих. Прибрах се в къщи с цигара, благоверната се развика за мръсното куче, ‘що влизам с цигара, другото не помня, не я виня, остави ми детето и изпаднала в заблуда замина да работи в офиса, застигайки я в коридора и казах, че е луда. Пафках трескаво, до около 9:30, когато окончателно се уговорих с бащата на благоверната да сменим едни радиатори, които не топлят с такива, който се очаква да топлят. Благоверната се обади от офиса, че се е заблудила и е сама, не само че няма никакви колеги наоколо, но и никой не си вдига телефона. Успокоих я, че това е само още едно доказателство че работи с нормални хора и я попитах кога ще се върне. Оставих брат си за бавачка запалих колата и цигара и потеглих. Смених радиаторите с цигара в уста. Прибрах се пуших, пих бира, чаша вино и ракия (от лакомия), сутринта на 03.01.2006 останах без цигари, разходих кучето, качих се в колата и намерих кутия с четири цигари, изпуших две и отидох на работа, в офиса изпуших още две. Е и т’ва беше.
Вече трети ден се следя много внимателно и . . . . и нищо. Това, да не пуша цигари, ми понася изключително добре, доста по-добре от пушенето. Пропуснах да спомена, че от десетина години пуша между 30 и 60 цигарки на денонощие. Не съм ги спирал за повече от времетраенето на ненормалния сън при мъже между 23-33 години.
Сега ми изглежда парадоксално как, съм седял с цигара в ръка в потайни доби, почти всяко ден(онощие) сякаш ще измислям света наново. Е в крайна сметка измислих нещо и сега спя нормално.
Успех.
|