Преди още да излезе наредбата за пушенето работех в една фирма където в целия отдел пушачите бяхме само 4 -ма от общо 10 души. С кафето палехме по цигара - две, като непушачите (уж) нямаха нищо против, но се оказа, че протестирали пред шефката и тя ни събра всички и ни каза да се съобразяваме, в кабинет където има 1 непушач да не се пуши. Тогава аз предложих, т.к. бях в самостоятелен кабинет да идват с кафето при мен. Уж всички (непушачи) отново бяха съгласни. Само след 2 седмици при нас да си пият кафето идваха и хората, които преди това протестираха.

Хем ги сърби, хем го боли и се чудят как да се начешат. Та след няма и месец положението си бе отново същото отново по предложение на непушачите.

От друга страна да задам и въпроса - защо непушачите като видят някой с цигара, колкото и да не се познават веднага питат знаем ли колко са вредни цигарите? Ами знаем, но това си е нашият избор. А щом искат да са ни приятели, би трябвало да ни приемат не само с предимствата, а и с недостатъците, а за другото - вярно местата за пушачи в заведенията винаги са пълни, а другите едвам се пълнят до половината. Случвало ми се е да обиколя няколко, просто защото няма места в залата за пушачи, а с непушачи просто не излизам на заведение, защото нямам такива приятели.