Ей тва за жизнен и здрав е страшен парадокс, един чичко (Ален Кар пафкал по 60 цигаретки на ден, а при стрес по около 100) го е формулирал приблизително така 'може би най-голямото удоволствие на пафкача е стремежа му да достигне равновесието, покоя и удовлетворението на телото и духа, познати му от момента преди да стане пафкач, сяка цигара пълни дупката направена от предишната'. Не закачения пафкач е хубаво да има предвид, че никой не е започнал да пуши с намерението да стане заклет пафкач. Щото примерно никой, който е решил да хапне домат, 'щот му е кеф сега, не започва да папка регулярно домати до края на живота си през около половин един час и да изпада в потрес 'кат му свършат доматите. Ей такива разсъждения споделя този пич (чичко Кар).
Айде аз отивам да се боря с моите 50тина фаса на ден, които въобще не ме кефят и хич не се чувствам жизнен.