Аз също така отказах цигарите. Изведнъж. Реших и толкоз.
Стана след като една сутрин едва не си изкашлях дробовете след "тежка" цигарена нощ. Реших, че искам да съм здрава, да не кашлям, да имам хубава кожа и приятен дъх, да си харча парите за нещо по-полезно.
Нямаше Табекс, нямаше дъвки и т. н. Имаше много воля и желание. Не казвам, че в началото не беше трудно. Но с времето желанието за цигари намаля и изчезна съвсем. Даже ми се гади от цигарен дим и имам чувството, че се задушавам, когато някой запали. Проблеми с напълняване не съм имала.
Вече 4 години не пуша и не бих запалила никога. Всичко е в мозъка. В началото ме ужасяваха думите "никога повече". Звучеше като присъда. Тогава реших, че не трябва да си казвам "никога". То е както при диетите. Когато си забраниш някоя храна и започва зверски да ти се яде точно това.
Започнах да разсъждавам така: "Не спирам цигарите завинаги, а за известно време, докогато АЗ реша, а това известно време може и да е завинаги." И така отлагаш във времето запалването на поредната цигара и си казваш: "Мога да запаля, когато си реша, но точно сега не искам". Мисля си, че този начин на разсъждение, че АЗ контролирам цигарите, а не те мен ми помогна много за отказването им.
Пушачът първо трябва да се пребори със себе си. И да не си позволява "само една", защото никога не е само една.
Стана малко дълго, но ако мога да помогна поне на един да спре цигарите, много ще се радвам.
Опитвам се да повлияя на моите близки хора да спрат цигарите, но те реагират много странно. Отказват да им говоря, казват, че нямат проблеми да ги спрат, но точно сега не искат, променят темата, бягат от истината. Наистина не разбирам защо. Толкова ли им харесва да се тровят всеки ден?

Държавата България - невъзможни неща няма!