Пораженческо е настроението ми признавам
На какво да бъде след като си мечтая за мига в който няма да имам пречки за да го направя?
Работата е там, че аз нямам толкова никотинова зависимост. Не ми се пуши от потребност за никотин. А заради ритуала, удоаволствието да държа между пръстите си цигара, особено като пия кафе или пък като сме с компания...Вярно, че това са навици които с течение на времето се преодоляват. Но ето че аз съм опровержение на това правило.
Иначе стимули не липсват, но явно не са достатъчни - наясно съм с пораженията които нанася никотина и върху кожата и върху тена и върху здравето... Нищо от това досега не ме е спирало да пуша. Единственото нещо, което истински ме смущава е това което написах и по-горе. Мисълта, че като гушна чистото си ухаещо бебе ще му мириша на цигари.
Помня, че така беше и с първото ми бебе. Не пуших докато кърмех, спрях с кърменето и пак пропуших. Но не спря да ме глозга мисълта че му воня...Чувствах се страшно неконфортно, внушавах си че той ме гледа с отвращение....миех зъби след всяка цигара....ад беше! И въпреки това не можах да спра.
От тук може би идва и чувството ми за обреченост


П.П. и на фитнес ходех тогава, излизайки от залата палех цигара

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите