Когато много ти се допуши - сети се за всички онези гадни сутрини, когато си се събуждала с кофти дъх в устата, понеже предната вечер си била някъде на купон и по този случай си изпушила една кутия неусетно...Аз, като част от самопромиването на мозъка, се замислям за летаргията сутрин след като стана , постоянната болка в главата, понеже ниското кръвно и цигарите не се спогаждат добре...Всичките онези пъти, когато съм спирала да пуша и после, изпълнане с презрение към себе си, съм палила пак, само за да открия, че без една мога, но с една - не. И като помисля за всичко това около минута, решавам, че мога да живея с желанието да пуша, без да го правя и че е нормално, но не убийствено да ми е гадно. Ееееххх, защо не послушах навремето майка ми, като ми говореше, че е тъпо да се пуши...ама пусти инат Айде, желая на всички още един геройски ден без цигари!