не съм много голяма... повечето от хората тук са 2 или 3 пъти по - възрастни от мен... пуша от... айде да са ве4е 5 години и не искам повече. спирала съм ги няколко пъти за по 2 -3 дни.. искам да ги спра, но де да знам... не мога май.
ето и тая сутрин - снощи не си купих нарочно. изпуших последнта от кутият на път за вкъщи и реших ДА НЕ СИ КУПУВАМ. Тая сутрин обаче станах и ми се пушеше толкова много, че щях да почна да вия направо. около мен стават толкова много неща, а като си запаля, всичко изглежда незначително. прерових цялата къща и намерих един фас, дето си го бях скрила преди 100 години :)повече от половин цигара- по - скоро - само запалена и загасена. После си казах - какви са тия помиярски работи - ще ида да си купя. гледам - имам 4 лв. най - близкия банкомат от тук е на 4 спирки с трамвая или направо в центъра.лошо. мислих мислих - ако си купя цигари - няма да ми останат никакви пари днес. ако не - трябва да ходя до края на света. изпуших си фаса. и не знам защо се забих в тоя клуб за тютюнопушене.
НЯМА ДА ПУША ПОВЕЧЕ!
стига с това :" абе айде и днес една, пък за утре - николко"
стискай ми и ти палци и аз на теб ще ти!
гаджето ми не пуши. приятелите ми и те. но са толерантни - "няма проблеми, пуши си" прави са хората - сутрин ме цепи глава като нямам цигари, смърдя на пепелник и въобще...
ако ще и безплатни да ги направят - повече цигари не ща и да видя.


*еrror 6317 *